Двоен празник на 21 май.

Отбелязваме големия християнски празник Възнесение Господне, познат и като Спасовден.

На четиридесетия ден след Възкресението Си Господ Иисус Христос се явил на учениците си за последен път. Апостолите били събрани на молитва, Христос им се явил, беседвал с тях и ги извел край Йерусалим на Елеонската планина. Сред тях била и Божията Майка.

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал постепенно към небето при Своя небесен Отец, докато станал невидим (Лук. 24:50). Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали „мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:11) в потвърждение на думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и Всеобщ съд. Утешени от ангелите, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от Църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници.

С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението, като откри небето за всички ни. Затова българският народ е нарекъл празника Спасовден. У нас посветени на Възнесение Господне са Горновасилишкият манастир, Батановският манастир, Сопотският манастир „Възнесение Христово“, Долнолозенски манастир „Възнесение Христово“ или „Свети Спас“, Радомирският манастир, Големобучинският манастир и други.

На 21 май Църквата почита светите равноапостолни Константин и Елена. Това са светият император Константин (306 – 337), получил от Църквата титлата „Равноапостолен“, т.е. „равен на апостолите“, а в светската история бил наричан Велики, и света царица Елена, майката на император Константин.

Царица Елена била християнка, а бъдещият владетел на цялата Римска империя, Константин, е възпитан в уважение към християнската вяра. След смъртта на баща му Констанций Хлор, през 306 г. Константин е провъзгласен от войските за император на Галия и Британия.

Първото нещо, което новият император прави, е да прогласи свобода на изповядване на християнската вяра в подчинените му страни.

След като става суверенен владетел на западната част на Римската империя, Константин издава Миланския едикт за религиозна толерантност през 313 г., а през 323 г., когато царува като единствен император над цялата Римска империя, разширява Миланския едикт върху цялата източна част на империята.След триста години гонения на християните за първи път се дава възможност открито да изповядват вярата си в Христос.

Императорът не останал в Рим – центъра на езическата държава, а преместил столицата си на изток, в град Византион, който бил преименуван на Константинопол. Константин бил дълбоко убеден, че само християнската религия може да обедини огромната, разнородна Римска империя. Той подкрепял Църквата всячески, връщал християнски изповедници от изгнание, строил църкви и се грижел за духовенството.

Дълбоко почитайки Кръста Господен, императорът искал да намери самия Животворящ Кръст, на Който бил разпнат нашият Господ Иисус Христос. За тази цел изпратил майка си, света царица Елена, в Йерусалим, като ѝ дал големи правомощия. Заедно с Йерусалимския патриарх Макарий света Елена открила Животворящия Кръст през 326 г. Тя заповядала на всички места, свързани със земния живот на Господа и Неговата Пречиста Майка, да бъдат издигнати християнски църкви.

Самият император Константин заповядал да се построи величествен храм в чест на Възкресението Христово над пещерата на Гроба Господен. Света Елена предала Животворящия Кръст на патриарха за съхранение и взела част от Кръста със себе си, за да Го представи на императора в Константинопол, където скоро починала през 327 г. Заради големите си заслуги към Църквата и делото си по намирането на Животворящия Кръст, царица Елена също е наречена „Равноапостолна“.

По заповед на императора през 325 г. в град Никея е свикан Първият Вселенски събор. На този събор се събират 318 епископи, сред които били много светила на Църквата, като свети Николай Мирликийски, и е съставен Символът на вярата.