131 Надявам се гласуването да даде много по-широк мандат на това правителство от мандата, който му е дало управляващото мнозинство по отношение на външната политика, защото тя трябва да се ползва с максимално широко съгласие. Ще призова колегите от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) да се върнат в залата и да гласуват „против“ този вот на недоверие, който цели да спре пълната интеграция на България в ЕС, а защо не и да положи основите за излизане на България от европейското семейство. Това заяви Тома Биков от ГЕРБ-СДС по време на разискванията по внесения вот на недоверие. Вотът бе внесен по инициатива на „Възраждане“ с подписите на 54 народни представители от парламентарните групи на „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) и „Величие“. По-рано от ПП-ДБ заявиха, че са напуснали пленарната зала и няма да участват в гласуването на вота на недоверие. Биков посочи, че отсъствието на ПП-ДБ от дебата и от гласуването днес е „разпад на собствената им политическа идентичност“. По думите му от това те ще понесат истински политически щети от своите избиратели, които са убедени в европейската перспектива на България и могат да оценят кое е важно и кое не е толкова важно. На втория месец от управлението на това правителство е внесен вот на недоверие за провал във външната политика. Външната политика е политика, при която има приемственост. Този дебат има и своята логика – за вота са се подписали три формации, които по принцип помежду си имат конфликти и различия, но въпреки това са събрали подписи да внесат този вот, посочи Биков. По думите му тези формации често заявяват своята позиция против еврозоната, против членството на България в ЕС. Този дебат има основание, защото европейският консенсус, който бе оформен през 90-те години, който беше обществен и политически консенсус, през последните години вече не е консенсусен, отбеляза Биков и посочи, че в българското общество има групи от хора, които не просто имат известни недоволства от определени политики в ЕС, а са против членството на България в ЕС. Този вот е израз на тази тенденция и може би е време да отворим разговора не просто за това какво отношение взимаме по една или друга политика на ЕС, а изобщо дали мястото на България е в ЕС, отбеляза Биков. Ако онези, които са против членството на България в ЕС, са способни да се обединят, онези, които сме за членството на България в ЕС, очевидно не сме способни да го направим, което между другото е и по-голямата опасност за тази перспектива пред България, отчете Биков. Той отбеляза, че т.нар. многополюсен свят е „възраждане на имперски импулс“. Тук въпросът е ние къде оставаме в тази огромна външнополитическа трансформация, коментира Биков, направеното по-рано изказване от лидера на Възраждане „Костадин Костадинов“. По думите му европейската перспектива на България е факт заради българските усилия, а не на западните усилия. България се стреми към Европа. „Присъединяването на България към други цивилизационни пространства е усилие на другите цивилизационни пространства, не на България. От средата на 19 век се стремим към Европа и това са го казали нашите национални герои – Раковски, Левски, Ботев, които са израз на антиимперски импулс“, каза Тома Биков. Въпросът днес е не толкова какво е свършило правителството за последните два месеца, неговата политика е умерена в рамките на европейския консенсус, в рамките на европейската перспектива на България и затова се оспорва, защото е в тези рамки. По думите на Биков това, което се очаква от тези формации, е българската външна политика да бъде противоположна по всички теми на европейската. Това е искането. На това искане ние няма как да отговорим, защото то не отговаря на нашите разбирания, заяви Тома Биков. Може да ви хареса също Министерството на правосъдието предлага проект на нов антикорупционен закон, с който да се създаде Комисия за противодействие на корупцията Министерството на правосъдието иска справката за пътуванията на Пепи Еврото с прокурор Емилия Русинова зад граница Хасан Адемов: Държавата няма да допусне натиск върху уязвими групи преди изборите Министърът на туризма: Българите търсят преживявания, култура, природа и разнообразие и все по-често ги намират в България