Омбудсманът Велислава Делчева предлага да отпадне текстът от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който предвижда автоматизирана система да определя кои решения на ТЕЛК и НЕЛК са рискови и да задейства тяхното преразглеждане. Това съобщиха от пресцентъра на омбудсмана.

Системата използваща изкуствен интелект за откриване на аномалии има висок риск от дискриминация на хора с редки заболявания, тежки или множествени увреждания. Тя може да определя тези медицински случаи като „подозрителни“ единствено защото са необичайни. По този начин хората с най-сложни здравословни състояния могат да бъдат подлагани непропорционално често на проверки, се отбелязва в съобщението.

Делчева предлага автоматизираната система да работи само по предварително определени, ясни и проверими правила и статистически методи, зададени и одобрени от човек, без самообучаващи се алгоритми и системи с изкуствен интелект. Оценката трябва да се отнася до експертните решения и медицинската документация, а не до личните характеристики или поведението на гражданите. Видът на заболяването сам по себе си и адресът на лицето не бива да бъдат показатели за риск, заявява омбудсманът.

Предложението е направено в становище по общия законопроект № 52-653-15-16, който предстои да бъде разгледан на второ четене. Делчева допълва, че предвидената нова ал. 9 на чл. 108а не определя по какви критерии ще се установява висок риск, какви данни ще се обработват и как гражданите ще могат да оспорват резултатите от автоматизираната оценка. Предложената от омбудсмана редакция не засяга ал. 7 и 8 на чл. 108а, приети на първо гласуване. Целта е контролът върху медицинската експертиза да бъде усъвършенстван, без да се създава правна несигурност за хората с увреждания и без алгоритмичната оценка да замества преценката на органите на медицинската експертиза.

Според законопроекта при установен висок риск, свързан с действия на ТЕЛК, случаят ще се разглежда от НЕЛК, а когато рискът е свързан с действия на НЕЛК – от лица, оправомощени от министъра на здравеопазването.

Омбудсманът посочва, че така се създава възможност за паралелна извънсъдебна процедура, която не е съобразена с действащия ред за контрол и обжалване на експертните решения. Законът допуска органите на медицинската експертиза по своя инициатива да отменят, изменят или преразглеждат неправилни решения само в тримесечен срок от постановяването им. В становището омбудсманът настоява преди въвеждането ѝ да бъдат извършени задължителни оценки на въздействието върху основните права и защитата на личните данни. Методиката трябва да бъде изготвена след консултации с организациите на хората с увреждания и утвърдена след становища на Комисията за защита на личните данни, омбудсмана, Националния осигурителен институт и Националния съвет за хората с увреждания.

Омбудсманът предлага Комисията по здравеопазването да поиска становище от Комисията за защита на личните данни преди второто гласуване на законопроекта. Делчева посочва, че предвиденият двумесечен срок е недостатъчен за приемането на необходимите правила, разработването и изпитването на системата и извършването на оценките на въздействието. Затова омбудсманът предлага чл. 108б да влезе в сила едва след като бъде утвърдена методиката и бъдат извършени оценките на въздействието.

В началото на октомври министър Иван Демерджиев обяви на брифинг в Министерския съвет, че предстоят акции, свързани с начина, по който се издават решения на ТЕЛК.