11

След поредица от случаи с деца и младежи отново се поставя въпросът трябва ли достъпът до социалните мрежи да бъде ограничен. Петиция за забрана на ТикТок и ограничаване на достъпа до социални мрежи за деца под 16 години събра повече от 6000 подписа.

Едно дете не е нужно да търси насилие в интернет. Понякога насилието намира него. Между развлекателните видеа, игрите и разговорите с приятели съществуват и пространства, в които агресията се снима, споделя, а понякога дори се продава, пише bTV.

Сексуално, вербално и физическо насилие са част от нещата, на които могат да попаднат подрастващите онлайн. В едно от живите излъчвания в ТикТок например се вижда сексуално насилие над човек.

Профилите са част от общност с название „Терор груп“. Разпознават се по една и съща профилна снимка – акула с шапка на Дядо Коледа. Малко по-късно записът от насилието вече се предлага срещу заплащане.

Но подобни групи са само крайната точка на един много по-дълъг път. Път, който може да започне с обикновено видео, с игра, с любопитство или с желанието на едно дете просто да бъде част от някаква общност.

Подобни кадри и все по-лесният достъп на подрастващи до вредно съдържание отново поставят въпроса – достатъчно защитени ли са децата в социалните мрежи?

Едно от лицата на кампанията е журналистът и педагог Йордан Йорданов.

„То вече е доказано. Разследвано е в ЕС. Децата имат проблеми с концентрацията, а и със самото учене. В България имаме, както и по света, инфлуенсъри, които прокламират насилието като нещо нормално“, казва Йорданов.

Като учител той казва, че последствията вече се виждат и в класната стая, в общуването и в начина, по който децата изграждат отношения помежду си.

„Аз като учител мога да кажа, че регресия има и в комуникацията, и в социалните умения. Предлагаме социални мрежи да има за деца на 16 години. Хубаво е темата да се повдигне и да има широк обществен дебат. Наистина нещо трябва да стане“, смята Йорданов.

На повече от 10 хиляди километра от България подобен дебат вече се превърна в закон. От 10 декември 2025 година Австралия въведе минимална възраст от 16 години за профили в част от големите социални платформи.

Отговорността е на компаниите – те трябва да предприемат мерки, за да не позволяват на потребители под 16 години да създават или запазват профили. Само в началния период след въвеждането на правилата достъпът до милиони акаунти е ограничен.

Според професор Даниел Ангъс, специалист по дигитална комуникация в Технологичния университет на Куинсленд, забраната категорично не е решение.

„Установено е, че около 80–90% от младежите, които преди това са били част от тези екосистеми, са останали на тези платформи и след налагането на забраните. Така че това се е оказало до голяма степен неефективно. И нека да бъда ясен – много от опасенията, които се изразяват в обществото относно някои от негативните аспекти на социалните медии, са неща, които изследователите в моя център, включително и аз самият, сме проучвали. Аз съм проучвал това. Ние знаем много, много добре много от рисковете и вредите, които могат да произтекат от определени видове дигитални медии, но забраната не е отговорът на тези проблеми“, казва Ангъс.

Сред вредите от социалните мрежи са липса на сън, проблеми с психиката на младите и концентрацията, а резултати в положителна насока няма.

„Това, за което се застъпваме, са механизми, чрез които да принудим платформите да подобрят работата си, като премахват екстремистко и насилствено съдържание, мизогинно съдържание, както и друго съдържание, което представлява риск и нанася вреда, и да предоставят повече подробности относно дизайна на алгоритмичните инфраструктури, за да можем да разберем как точно функционират те. Нищо от това, което австралийското правителство направи с възрастовата забрана в социалните медии, не е отговорило на нито един от тези въпроси. И така, много от тези рискове остават не само за младежите, но и за всички потребители на платформите“, посочва Ангъс.

Най-опасните за децата пространства невинаги са социалните мрежи, които всички познаваме. Често те са много по-малки, по-затворени и по-трудно видими.

„Тук не са социалните медии основното място. Това са други форуми. Доста малко видими места, в които те търсят да си създадат някаква общност, да паснат някъде, да си намерят някаква група, в която да се впишат, и оттам нерядко са споделяни от хора, които започват да ги радикализират с някаква идеология“, казва Иглика Иванова.

И невинаги най-уязвимо е най-агресивното дете. Понякога е най-самотното. Това, което търси място, в което да бъде прието. Някой, който да го разбере. Група, в която да принадлежи.

„Търсят целенасочено деца, особено по-уязвими деца. Тоест такива, които може да са плахи или депресивни, или се чувстват отхвърлени и си търсят общност“, обясни Иванова.

Проблемът е, че нито алгоритъмът, нито човешкият контрол могат да видят всяко опасно видео, преди него да го види едно дете.

„Реално погледнато, когато платформата трябва да бъде спряна с незаконно съдържание или опасно такова, трябва да има човешки мониторинг или автоматизирана система, която да проследява конкретно поведение или послания. Няма такъв механизъм, който на 100% да може да селектира това съдържание“, казва Илин Савов.

И колкото по-затворена е една общност, толкова по-трудно е съдържанието в нея да бъде открито навреме. Експертите предупреждават и за друг механизъм – децата вече не са само публика. В определени онлайн пространства те могат да бъдат търсени, приобщавани и постепенно въвличани.

„Системата е многопластова. Дигиталните престъпни консорциуми правят изключително добра тактическа подготовка по отношение на набиране на млади хора, които да ги селектират и съответно да подкрепят тяхната престъпна дейност във виртуалния свят“, посочва Савов.

Всяка минута в интернет се появява ново съдържание. Част от него се премахва почти веднага. Друго остава с часове. Трето се прехвърля от платформа в платформа, от публичен профил към затворен чат и оттам към пространства, които обикновеният потребител никога няма да види.

„Вече имаме изкуствен интелект, който замаскира агресивно поведение, тормоз или садистични наклонности. Ако друга автоматизирана система следи това, то тя няма да разпознае закодирано съобщение. Трябва да сме далече от мисълта, че самите алгоритми съществуват просто като такива. Престъпните дигитални консорциуми злоупотребяват с тези алгоритми, злоупотребяват с автоматизираните подсистеми, злоупотребяват с изкуствения интелект“, казва Илин Савов.

Една забрана може да ограничи достъпа до голямата платформа, но остава въпросът какво се случва, когато детето все пак стигне до място, на което никой възрастен не го вижда.

„Пълната забрана като решение не е ефективна, защото когато имаме забрана, това е спирка към следващия риск. Когато една врата затворим, трябва да знаем какво следва в другата врата, която ще отворим. Децата не трябва да ги изолираме от интернет. Децата трябва да ги подготвим как да навигират и да бъдат по-предупредени, по-подготвени и да бъдат много трудно манипулируеми“, смята Савов.

Според експерти защитата не може да бъде оставена нито само на платформите, нито само на полицията, нито само на родителите.

„Решенията са многослойни. На първо място – платформите. Те трябва да бъдат наблюдавани и да бъде прилаган професионален мониторинг. На второ място – това са държавата и правоохранителните органи. На трето място – училищата. Там трябва да имаме не периодични обучения, а обучения всяка година за запознаване на децата с всички рискови опасности във виртуалния свят. И на четвърто място – семейството“, казва Савов.

Решението на проблема според експерти не е забраната, а споделянето на отговорността и търсенето на общо решение между институциите, родителите и платформите.