„Подобни природни бедствия в Хималаите могат да се случват все по-често с ускоряването на климатичните промени и затоплянето на времето“. Това коментира в ефира на „Събуди се“ синоптикът и журналист на NOVA Николай Василковски по повод тежката стихия в района на границата между Непал и Тибет.

По думите му бедствието е започнало с откъсването на огромна ледникова маса, която е паднала във високопланинско езеро. Това е предизвикало мощна приливна вълна от вода, лед и кал, която се е спуснала с огромна скорост към долината.

„Хората няма как да реагират. Просто нямаш какво да направиш“, обясни Василковски. Според него мащабът и скоростта на подобно явление не оставят време за реакция на хората, които се намират в долината.

Той посочи, че съществуват технологии, с които движението на ледниковите маси и темпът на топенето им могат да бъдат наблюдавани. Чрез специални датчици би могло да се установи дали дадена ледена маса става нестабилна и при възможност да бъде задействана система за ранно предупреждение. Василковски подчерта, че подобни системи трябва да бъдат развивани именно в рискови райони като Хималаите, високите части на Андите и Алпите.

Подобни трагедии обаче не са прецедент. През 1941 г. в Перу огромно количество лед, паднало във високопланинско езеро, предизвиква разрушителна вълна, при която загиват около 5000 души.

Според Василковски климатичните промени вече се усещат и от местните хора в Хималаите. На места валежите стават по-интензивни, докато в други райони сушите продължават по-дълго. Това променя начина на живот и поставя под натиск селското стопанство, от което зависи препитанието на местното население.

Опасността в засегнатия район все още не е напълно отминала. По думите на синоптика е възможно да има нестабилни ледени блокове, които да се откъснат. Той предупреди, че при подобни условия рискът от нови свлачища и ледникови бедствия остава.

Василковски допълни, че възстановяването на района може да отнеме години заради стръмния релеф и слабата инфраструктура.

► Някои от най-опустошителните бедствия с ледени срутвания

• 1941 г. Перу
Пропукване на естествената преграда на ледниковото езеро Палпакоча високо в Андите на Перу е причина за мощна приливна вълна от вода, лед и кал. Унищожена е една трета от град Уараз. 5 хиляди са загиналите. Бедствието е едно от най-смъртоносните в историята.

• 1962 г. Перу
Огромен леден блок се откъсва от планинския масив Хуаскаран и около 10 милиона кубически метра скали, лед и сняг се сриват с невероятна сила върху градчето Ранрахирка. Населеното място е погребано с 12 метрова пелена от кал и лед. Загиват около 4 хиляди души.

•1981 г. Тибет
Колосално количество лед пада в планинското езеро Чиренма Ко в Тибет. Образува се унищожителна вълна от 20 милиона кубически метра вода, лед и кал. Загиват над 200 души, унищожени са мостове, пътища, енергийни съоръжения.

• 2021 г. Индия
Ледени блокове от връх Ронти в хималайската част на Индия се сриват под формата на мощна лавина от кал и лед. Ледената стихия бушува на километър и половина по протежението на долината. Унищожени са планински села, пътища, енергийни мощности. 200 души загиват.