Икономическия и социален съвет (ИСС) на България не подкрепя предложеното от Ирландското председателство на Съвета на ЕС намаление на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 г., като свиването на бюджета на Европейския съюз с 8 на сто поставя под риск възможността за реакция по устойчив, адекватен и стабилен начин на нарастващите икономически, социални и геополитически предизвикателства. Това се посочва в декларация на ИСС, която отразява консенсусната позиция на работодателските организации, синдикатите и гражданските организации относно бъдещето на европейския бюджет.

ИСС настоява за ускоряване на преговорите по дългосрочния бюджет и запазване на политиките за сближаване и Общата селскостопанска политика като основни стълбове на европейското финансиране. Според съвета потенциалните съкращения трябва да бъдат целенасочени и пропорционални, а не хоризонтални.

В декларацията се изразява несъгласие и с предложеното намаление на Европейския фонд за конкурентоспособност с 13 на сто, на програмата „Хоризонт Европа“ с близо 10 на сто и на Инструмента за свързаност с 14 на сто. ИСС предупреждава, че съкращенията в последния могат да застрашат икономическата сигурност на фона на нарастващата уязвимост на критичната инфраструктура.

Съветът възразява срещу намаляването на средствата за Кохезионната и Общата селскостопанска политика и настоява за отделен бюджет за развитие на селските райони. Той предлага и Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) да остане самостоятелен инструмент за подкрепа на заетостта, социалното приобщаване и развитието на уменията, със запазено финансиране.

ИСС не подкрепя предложените нови собствени ресурси, базирани на Европейската схема за търговия с емисии и акцизите върху тютюневите изделия, тъй като според съвета те биха имали непропорционално тежък финансов ефект върху по-малките държави членки, включително България. Съветът настоява и за запазване на правилото N+3 вместо предложеното N+1 при усвояването на средствата.

В декларацията ИСС подкрепя включването на Социалния план за климата и възможността държавите членки сами да решават дали да прехвърлят средства от Социалния фонд за климата към националните и регионалните планове за партньорство. Съветът настоява също за преразглеждане на системата ETS2 и отлагане на въвеждането ѝ най-рано до 2030 г., както и за отлагане на изискванията по Регламента за емисиите на метан.

ИСС подчертава необходимостта от целенасочена подкрепа за регионите по източната граница на ЕС, включително в Черноморския регион, заради нестабилната геополитическа обстановка.

Ирландия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, предложи миналата седмица бъдещата многогодишна финансова рамка да бъде намалена с около 140 млрд. евро спрямо първоначалното предложение на ЕК за бюджет в размер на близо 1,985 трилиона евро, като предвижда намаляване най-вече на средствата за повишаване на конкурентоспособността и за развитие, припомня БТА.

Този компромис обаче не успя да удовлетвори Германия и групата държави, които продължават да настояват за мащабни съкращения, и предизвиква недоволство в страни като Франция, залагащи на „амбициозна“ многогодишна бюджетна рамка.

Германският канцлер Фридрих Мерц настоява за значителни съкращения в бъдещия бюджет на ЕС.

В противовес на позицията на Берлин Франция смята, че са необходими значителни „нови собствени ресурси“, които да осигурят допълнителни приходи за бъдещия бюджет на ЕС. Това е „абсолютно необходимо условие“ за постигане на споразумение, съобщи в сряда Елисейският дворец в позиция по въпроса.