Горди сме, че за втора поредна година сме част от честването на празника на Калофер – 6-ти януари по случай 176-та годишнина от рождението на нашия патрон Христо Ботев. Това се казва в съобщение на „Фондация Жълто и Черно“. Ето и целото съобщение:

С изключителна радост приветствахме към нас за пореден път и учениците от Хуманитарна Гимназия „Св.Св.Кирил и Методий“, Професионална Гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“, студентите от ПУ„Паисий Хилендарски“, дублиращия отбор на Ботев, както и юношите на клуба ни от наборите U15, U16, U17. Заедно с десетки привърженици, деятели и общественици ние засвидетелсвахме своето признание към подвига и делото на революционера и поет Христо Ботев.
На клубния ни паметник в Пловдив пламенна реч произнесе директорът на Народна Библиотека „Иван Вазов“ и член на фондация „Жълто и Черно“ г-н Димитър Минев, която споделяме с вас:
„176 години от рождението на ХРИСТО БОТЕВ
По традиция на днешния ден завършваме поредицата от събития тук на паметника на нашия патрон.
Започвам с няколко великолепни поетични стиха от баладата „Хаджи Димитър“ на гениалния поет и революционер Христо Ботев. Стихове, които всеки един от нас знае и цитира от ранна детска възраст.
„Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен.
Те представят един блестящ и ненадминат синтезиран образ на великолепна жива природна картина, чутовен героичен подвиг и лирична нежност събрани едва в четири стиха. Замислям се колко пространство щеше да е необходимо на художник за нарисува подобна картина, или колко време да звучи една оратория, която да внушава тези чувства. В това се изразява гениалността на поета. С малко и точни думи да казва и внушава много. Ботев е такъв и в краткия си и смислен живот.
Този духовен великан се отдава на революционна дейност и неравна битка с поробителя за да извоюват българите сами свободата си, за да предизвика съдбата на нашия народ световна съпричастност, за да я има България на картата на Европа.
Тази саможертва на няколко стотици родолюбиви българи укрепи народността, а по-късно и силата и увереността на младата българска държава и изпрати важно послание към нас техните наследници: да не забравяме делата и не губим духовността и паметта за българщината.
Днес е 6 януари, денят на рождението на гения, денят на неговата изгряваща светлина, денят в който преди сто седемдесет и шест години се е появила на българския небосклон една ярка звезда. Самото рождение предопределя неговата по-нататъшна съдба: 25.ХII Рождество Христово – стар стил и 6 януари/Богоявление/ – нов стил и двете дати са изключително заредени със символика: за началото, за пречистването и прехода към нови духовни върхове. Личността на Ботев е като синтез и израз на тази символика.
Онова, от което извира енергията, което го превръща във връх и мяра за българския национален дух е единството между думи и дела. В поезията си той създава поетическия образ на българския свят, очертава трагичните и героичните пространства в него, изгражда митичните образи на героите. В живота си е един от тях, от собствените си герои.
Разказите за него са идеализирани и митологизирани, защото са изпълнени с чест и достойнство, гордост и непоколебимост, магнетичност и величавост. Такъв образ са съхранили спомените на съвременниците му, такъв образ се опитват да пресъздадат многобройните художници и скулптори в неговия образ. Неизменно е подчертавано мъжественото обаяние, благородството и гордостта му, железния характер и гранитната воля. Силата на неговото излъчване се проявява във въздействието, което оказва върху околните. Той не просто вдъхновява, той окрилява, налага се без усилия като върховен авторитет. Надарен с чувствителност и енергия в повече от другите, той изпреварва времето си, влиза в ролята на Месия, повежда народа си с увереност и убеденост в правотата.
За Ботев е невъзможно да говорим безстрастно и без чувство. Образът му е един от най-светлите образи в българския национален летопис.
Затова Ботев е наша икона и ние се взираме в него. Той е пример и лъч от светлина донесла ни свободата.
За нас е чест и достойнство да носим духа на Ботевизма и да се прекланяме пред героичния му подвиг, да го носим в сърцата си. Паметта, примера, духовността е важна за нас днес, нека носим, пазим и следваме Ботевите идеали. Те ще ни направят по-добри, по-борбени, по-успешни.
Нека отдадем заслужената почит към Христо Ботев пред клубния паметник, сътворен от скулптора Вичев по идея и с усилията на самите ботевисти и станал първия паметник на поета в Пловдив.
Нека примерът продължи да пленява и възпитава и младите и талантливи деца, които растат.
Поклон пред великия Ботев!
Да живее България!“