8

В България все по-ясно започва да се вижда огромната разлика между местните управници.
И не само в инфраструктурата, а и в отношението към спорта, децата и футболните клубове – символи на цели градове.

Един от най-ярките примери е сравнението между кмета на Стара Загора Живко Тодоров и кмета на Пловдив.

Стара Загора – община, която защитава спорта

Цяла България видя как Живко Тодоров лично отиде в БФС и се пребори Берое да остане в Първа лига.

Той не избяга от проблема. Не се скри зад администрация и процедури.

Община Стара Загора пое тежестта на натрупаните задължения, защото разбра нещо много важно –
че един футболен клуб не е просто търговско дружество.

Той е:

история,

идентичност,

деца,

школа,

емоция,

обществен капитал.

В Стара Загора има дългосрочна и далновидна политика към спорта.

Общината поддържа базите и терените, инвестира в инфраструктура и освобождава спортните клубове от огромната тежест по издръжката.

Защото в Европа отдавна е разбрано, че:

ролята на общината е да подпомага спорта,

а не да превръща клубовете в зависими заложници.

А какво се случва в Пловдив?

Вместо подкрепа – война с клубовете.

Вместо партньорство – опит за подчинение.

Докато държавата отпусна средства за двата най-големи стадиона в Пловдив – „Христо Ботев“ и „Локомотив“, днес виждаме как се правят опити общината да вземе под свой контрол търговските и спортните помещения на стадионите.

Това означава едно: клубовете да бъдат поставени в пълна зависимост.

При положение че именно клубовете:

пълнят стадионите,

развиват школите,

плащат организацията,

осигуряват охрана,

поддръжка,

ток,
вода,

застраховки,

персонал.

Само разходите по поддръжката на един модерен стадион достигат десетки хиляди левове месечно.
За стадион „Христо Ботев“ те са около 70 000 лева месечно само за:

ток,

вода,

охрана,

поддръжка,

застраховки,

техническо обслужване.

И вместо общината да помага за тази тежест, се правят опити клубовете да бъдат лишени и от възможността сами да генерират приходи чрез търговските площи.

Стадион „Пловдив“ – символ на управленски провал

Всички виждаме какво се случва със стадион „Пловдив“.

Години наред:

разруха,

безстопанственост,

липса на стратегия,

липса на инвестиции.

И в същото време вътре се подвизават различни „удобни“ наематели и фирми, близки до властта, за които гражданите плащат:

ток,

вода,

издръжка.

Това ли е моделът?

Общината да държи спортната инфраструктура, а клубовете да бъдат зависими от политическата конюнктура?

Как е в Европа?

В почти цяла Европа общините и държавите подпомагат спорта активно.

В много държави:

стадионите са общински,

но клубовете получават дългосрочни права за управление,

приходи от търговски площи,

възможност сами да развиват инфраструктурата си.

Защото е ясно: без стабилни клубове няма:

детско-юношески футбол,

няма публика,

няма икономика около спорта,

няма обществен живот.

Градовете печелят от силни клубове.

Хотели, ресторанти, транспорт, реклама, туризъм – всичко това се развива около спорта.

Пловдив заслужава повече

Пловдив е футболен град.

Град с история, публика и огромни традиции.

Но вместо общината да бъде партньор на клубовете, днес все повече хора остават с усещането, че се прави опит за овладяване и зависимост.

Разликата между кметовете вече се вижда ясно.

Едните се борят за спорта и клубовете си.

Другите се опитват да ги подчинят.