Според Сметната палата има договори с многократно завишени стойности, забавени плащания за милиарди и сериозни пропуски в контрола върху ремонтите
Агенция „Пътна инфраструктура“ е поела финансови ангажименти за над 18,2 млрд. лева при разходен ресурс от 11,4 млрд. лева. Разликата от 6,8 млрд. лева означава, че сключените договори надхвърлят наличното финансиране с близо 60%. Това показва одит на Сметната палата за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г., възложен от Народното събрание.

Според проверяващите АПИ е поела задължения, които обвързват бюджетни средства за общо 11 години и два месеца – приблизително четири години и два месеца след края на разглеждания период. Това създава риск от забавяне на плащанията към строителните фирми и затруднения при изпълнението на важни пътни проекти.

Заради постоянния недостиг на средства през проверявания период правителството е отпуснало допълнително 1,6 млрд. лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От тях 1,2 млрд. лева са предназначени за текущи ремонти и поддържане на пътищата.

Една от най-сериозните констатации е многократното увеличение на стойността на договорите след тяхното подписване. От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа по 139 са сключени допълнителни споразумения за 5,6 млрд. лева, което е със 78% над първоначалната прогнозна стойност.

При 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са одобрени допълнителни споразумения за 1,9 млрд. лева. По други 74 договора за основен ремонт на обща стойност близо 747,4 млн. лева са възложени допълнителни дейности за 42,7 млн. лева.

Одиторите посочват и конкретни примери. Договор, първоначално оценен на 18,7 млн. лева, впоследствие достига близо 396 млн. лева след допълнителни споразумения и уреждане на други плащания. Това е увеличение над 21 пъти. При съвместна проверка на финансовото и регионалното министерство е установено, че 315 млн. лева от разходите, или 98,6%, са за основни ремонти, реконструкция или ново строителство – дейности извън първоначално договореното текущо и зимно поддържане. Заради забавени плащания АПИ впоследствие поема и над 6,9 млн. лева за лихви и съдебни разноски.

При друг договор, първоначално оценен на 28 млн. лева, ангажиментите и фактурираните дейности достигат 424 млн. лева. По трети договор за 17,6 млн. лева са извършени и платени дейности за близо 130 млн. лева.

Сметната палата установява нарушения и при увеличаването на договорните цени заради инфлацията. АПИ е сключила 56 спогодби за близо 1,1 млрд. лева, от които към 30 юни 2026 г. са изплатени малко над 761 млн. лева. Според одиторите част от споразуменията са подписвани без осигурено финансиране, а индексации са договаряни дори по прекратени договори. При една от проверките са установени близо 1 млн. лева, договорени и изплатени над законово допустимото.

Друг съществен проблем е забавеното признаване и изплащане на вече извършени дейности. Одитът установява документи за изпълнена работа, останали без окончателно одобрение от ръководството на АПИ с години. Към средата на 2026 г. все още е имало такива документи от 2022, 2024 и 2025 г.

Причината според Сметната палата е, че няма определен максимален срок за одобряването им, нито ясни критерии кои плащания да бъдат извършвани първи. Това създава риск от неравнопоставено третиране на изпълнителите, натрупване на лихви и съдебни дела.

В резултат на одита са направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лева във финансовия отчет на регионалното министерство за 2025 г. Те включват 1017 неодобрени документа за извършени текущи ремонти и поддръжка на стойност близо 1,2 млрд. лева, неотчетени индексации за 312,5 млн. лева и лихви за близо 6,2 млн. лева.

От Сметната палата уточняват, че тези корекции не създават нови задължения, а отразяват разходи, които вече са възникнали, но не са били отчетени навреме. Според одиторите, ако това е било направено своевременно, през 2020, 2021, 2024 и 2025 г. щяха да бъдат надхвърлени законовите ограничения за нови задължения за разходи.

Проверката разкрива и сериозни слабости в контрола. В АПИ липсва единна система за проследяване на документите от областните пътни управления до окончателното плащане. Установени са незаверени копия, електронни таблици без дати и подписи, липсващи документи за количества вложени материали и недостатъчни доказателства за тяхното качество.

Според одиторите това затруднява проверката дали отчетените дейности действително са изпълнени и създава риск една и съща работа да бъде възлагана и заплащана повторно. Сметната палата заключава, че проблемите са свързани не само с недостига на средства, но и с липсата на дългосрочно планиране, ясни правила и ефективен контрол. След проверката институцията е отправила 10 препоръки и 5 подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ.