Специалните селекции Топ 10 на традиционните български храни и сортови вина бяха представени за първи път у нас на проведената в Университета по хранителни технологии Пловдив конференция „Българските храни и вино – ключов фактор за развитието на туризма и конкурентноспособността на дестинацията“. Нейни организатори бяха УХТ и Националният борд по туризъм, с институционалното партньорство на Министерството на туризма. В нея участваха министрите на туризма и на земеделието и храните – доц. Илин Димитров и Пламен Абровски, зам.-министърът на туризма проф. Мариела Модева, председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова, председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев, областният управител на Пловдив Георги Янев, водещи специалисти от бизнеса и академичните среди и др.

Конференцията е част от юбилейните инициативи по случай отбелязване на 20-та годишнина от учредяването на Националния борд по туризъм, която се провежда под почетния патронаж на президента на Република България г-жа Илияна Йотова.

„Датата на събитието не е избрана случайно – днес, 16 октомври, за 45-ти път се отбелязва обявеният от ООН Световен ден на храната. Вече повече от 70 години УХТ съхранява и предава на новите поколения технологичното ноу-хау за традиционните български храни. Именно тази доказана през годините експертиза е в основата на двете специални селекции. Традиционните храни са своеобразните кулинарни посланици на България пред света. Чрез тях можем да представяме националната ни идентичност, да подкрепяме местните производители, като създаваме нови възможности за малкия и средния бизнес и да насърчаваме устойчивото развитие на българските региони“, заяви в приветствието си към участниците в конференцията ректорът на УХТ проф. Галин Иванов. Той добави, че този форум, с фокус върху традиционните български храни и вино, ще постави началото на още една платформа за устойчиво сътрудничество по оста бизнес-университет, но също и между туристическата и хранителната индустрии.

„От следващата година 50% от туристическия данък да бъде изразходван от общините за свързаност и реклама. Това ще стане с приемането в скоро време на законодателни промени за този важен за България бранш“, обяви министърът на туризма Илин Димитров. „Трябва да произвеждаме не само безопасна, но и изключително качествена храна, която да може да бъде рекламирана и да привлича туристи в България“, заяви министър Пламен Абровски. „Защитата на потребителите е неразривно свързана с подкрепата за българските производители на качествени храни“, добави г-жа Мая Манолова.

Специалната селекция на традиционните български храни беше представена от известния кулинарен шеф и почетен професор от практиката на УХТ Силвена Роу. „Българските храни са важен елемент от културния ни код като нация, от нашата идентичност, и носят символика, с която съпреживяваме и най-трудните и най-щастливите мигове в живота ни. Именно затова, в партньорство с Националния борд по туризъм, имам удоволствието да ви представя Топ 10 селекцията на УХТ на традиционните български храни“, заяви Силвена Роу. Те са:

БЪЛГАРСКИ РОЗОВ ДОМАТ – „героят на първата чиния“, начало на кулинарното пътешествие, уникален със своя розово-малинов цвят, изразен „домашен“ аромат, сочно-месеста текстура и наситен сладък вкус.

БЯЛО САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ – националният лидер в европейското многообразие на млечни храни, запазващ своя характерен млечно-кисел солен вкус като самостоятелен продукт или в състава на националните ястия.

ЛУКАНКА – елитен деликатес и смела провокация, която безупречно съчетава вкусовете на месото със специфичен набор от подправки в една неподражаема завършеност.

ФИЛЕ ЕЛЕНА – деликатна обработка на грижливо подбрано месо и елегантна интерпретация на вкусове, които категорично го позиционират като българския отговор на Прошуто и Хамон.

ЛЮТЕНИЦА – домашните рецепти, пазени и предавани от поколение на поколение, събрани по възможно най-вкусния и цветен начин в стъклено бурканче.

БАНИЦА – гордостта на всеки български дом, с толкова авторски рецепти, колкото ръце я замесват, универсалното българско кулинарно изкушение 24/7.

ПОГАЧА и ПИТКА – българският обреден хляб, с който отбелязваме всички значими събития в човешкия живот и посрещаме за „добре дошли“ нашите гости.

СЛАДКО ОТ РОЗИ – красотата и благоуханието на българската роза, пресъздадени в изтънчено сладко изкушение.

БЯЛА ХАЛВА – важна част от ритуала на големия християнски празник Сирни Заговезни и най-благороден човешки жест, а именно „Прошката“. Лакомство символно свързано със семейното единство и здравето.

КИСЕЛО МЛЯКО – българският продукт номер 1, с безспорен научен авторитет и международна разпознаваемост, който съхранява съвършената формула за здраве и дълголетие.

Специалната селекция на традиционните български вина беше представени от експерта и почетен професор на УХТ Бранимир Ботев. „Виното е дар от боговете, природен еликсир и ритуален символ, с който посрещаме и изпращаме живота. Благословено от Загрей, Дионис, Бакхус и Свети Трифон, виното е чудо, което се преражда и пресътворява от хилядолетия, и вдъхновява всеки, който се е докоснал до него. За тази цел, в партньорство с Националния борд по туризъм, УХТ подготви специална селекция на традиционни вина с изключителни качества, дълбоко свързани с българската природа, традиции, история и култура. Имам удоволствието и честта да ви ги представя“, заяви Бранимир Ботев. Те са:

МАВРУД – емблематичен червен винен сорт, известен от дълбока древност. Един от основните автохтонни сортове на България.

ШИРОКА МЕЛНИШКА ЛОЗА – много късно зреещ, стар местен автохтонен червен винен сорт, тероарно зависим, свързан исторически с Мелнишкия микрорайон. Счита се за „най-българския“ сорт, който не се открива в други страни, устойчив на засушаване и високи температури. Типично вино с високо съдържание на танини, подходящо за отлежаване в дъбови бъчви.

ГЪМЗА – характерен стар местен червен винен сорт. Разпространен е главно в Северна България, а под името Кадарка и в Европа. Наричан е „северният контрапункт на Мавруда и Широката мелнишка лоза“.

ЧЕРВЕН МИСКЕТ – наричан „скритият диамант“ стар местен автохтонен сорт, отглеждан от незапомнени времена единствено по българските земи. Има насаждения главно в Подбалканската долина.

ДИМЯТ – доминиращ до средата на миналия век родовит стар местен бял винен сорт, късно зреещ, разпространен в Източна България и Черноморието. Виното е с характерен сламено до златисто жълт цвят.

ПАМИД – свързан с древното тракийско лозарство много стар местен червен винен сорт. В миналото е бил най-разпространения сорт в България и на Балканите, днес се среща главно в Тракийската низина.

ВРАЧАНСКИ МИСКЕТ – съчетаващ силен сортов аромат с добра свежест бял винен сорт, който с успехите си на българския пазар насърчи производителите да се обърнат отново към винифицирането на местни сортове.

МЕЛНИК 55 – червен селекционен винен сорт, разработен като по-рано зреещ вариант за района на Мелник. Тероарно ориентиран успешен опит да се наследи характерът на Широката мелнишка лоза. Вината са наситени, плътни и екстрактивни, с плодово-билкови ароматни нотки.

РУЕН – късно зреещ червен винен сорт, по-интересен отколкото известен. Създаден е чрез кръстосване на Широка мелнишка лоза и Каберне Совиньон. Среща се по долината на река Струма.

РУБИН – късно зреещ, хибриден червен винен сорт, един от често награждаваните български сортове в класациите на Decanter – като червено вино или розе. Създаден е чрез кръстосване на Сира (Шираз) и Небиоло. Разпространен е както в Южна, така и в Северна България.