Рекордните жеги и суши това лято, които според учените са изострени от глобалното затопляне, причиниха хаос в производството на електроенергия, корабоплаването и общественото здравеопазване в Европа, пише Ройтерс в анализ по темата.

Настоящият сезон на горски пожари е напът да бъде най-сериозният в историята на Европа. Горещите вълни това лято показаха реалността, че скъпоструващите икономически последици от климатичните промени вече са настъпили.

Ударът върху европейската икономика вече може да се оцени на стотици милиарди евро, според изчисления на икономисти и академици, които предупреждават, че това е само началото, тъй като се очаква разходите да се покачват по-бързо от температурите.

Климатът се променя по-бързо в Европа, отколкото на всеки друг континент, а щетите вече натоварват публичните финанси, предизвикват резки колебания в инфлацията, преначертават туристическата карта и принуждават Европейския съюз да преосмисли методите за производство на енергия и транспортиране на стоките.

„Това, което прави 2026 г. особено тревожна от икономическа гледна точка, е, че има множество епизоди на екстремни събития“, каза икономистът от Университета в Манхайм Сериш Усман.

„Вземете например горещите вълни, сушите, горските пожари – тези събития се случват едновременно и предимно в едни и същи региони, което утежнява въздействието им“, допълни тя.

Температурите достигнаха рекордни нива през юни и юли, а икономическите щети от екстремните горещини вероятно ще надхвърлят всички предишни нива, твърдят експертите.

Трафикът по реките Рейн и Дунав, ключови транспортни артерии, е силно ограничен поради ниските нива на водите, а повече от половин дузина ядрени реактори са спрени или са ограничили производството си поради трудности с охлаждането. Прогнозите за селскостопанските добиви са намалени, тъй като късните култури, като царевица и слънчоглед, претърпяха загуби от 6 до 7 на сто още през юли.

Жегата ограничава производителността, но и вече е отнела десетки хиляди животи, като само в Германия са отчетени повече от 10 000 смъртни случая, свързани с високите температури.

Междувременно разходите, свързани с реагиране при извънредни ситуации, като например гасенето на пожари, или с ограничаването на потреблението на енергия, допълнително разтягат бюджетите.

Ай Ен Джи (ING) изчислява, че спирането на трафика по Рейн ще намали растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на Германия, третата по големина икономика в света, с 0,3 процентни пункта тази година.

Унгарската „Ем Би Ейч Банк” очаква спад с 0,1 процентни пункта на БВП на Унгария за всяка седмица, в която АЕЦ „Пакш“ не произвежда електроенергия.

Германският застраховател „Алианц” (Allianz) твърди, че само двуседмичната юнска гореща вълна ще намали БВП на Европа с 0,3 процентни пункта, а изменението на климата ще намали растежа на най-изложените на риск страни на континента – Испания, Франция и Италия – с от 5 до 7 на сто до 2030 г.

„Тази цифра не отчита пожарите, сушите, различните наводнения или очакваното Ел Ниньо“, каза икономистът от „Алианц“ Хазем Кричене, добавяйки, че очаква последствията да са много по-големи.

Според Усман пълният мащаб на икономическите щети ще се усети едва след няколко години. „Бихте очаквали щетите да са най-големи в годината, в която се случи екстремно събитие, а след това да отшумят, но ние установяваме обратното“, коментира той. „Икономическото въздействие нараства през следващите години, защото екстремното време задейства верига от бавни икономически последици”, обясни Усман.

Южна Европа може да понесе най-големия удар, тъй като температурните ръстове са най-големи именно там. Ситуацията намалява приходите от туризъм, изостря влошаването на реколтите и предизвиква емиграция.

„Можете ли да си представите туристи, които маршируват през Южна Италия или Испания при 45 градуса?”, каза икономистът от Ай Ен Джи Карстен Бжески. „Естеството на туризма ще се промени“, коментира тя.

Туризмът ще се засили през цялата година в Южна Европа, но летните пикове ще бъдат по-малки, тъй като почиващите предпочитат северни дестинации. Това ще засегне сектора на хотелиерство и ресторантьорство, твърди Бжески.

Екстремните климатични условия ще се отразят и на цените на храните в южната част на континента, което ще усложни задачите пред Европейската централна банка, която се старае да поддържа инфлацията в целевите си граници.

„Виждате по-големи ефекти от екстремните температури върху цените на храните на местата, които вече са по-горещи”, каза Максимилиан Коц, изследовател в Суперкомпютърния център в Барселона. Екстремните горещини през 2022 г. повишиха инфлацията в еврозоната с 0,34 процентни пункта поради по-високите цени на храните, като южните страни понесоха непропорционално големи щети, според изчисления на Коц.

Междувременно спирането на речния транспорт затруднява доставките на горива до части от Европа, което увеличава регионалните разлики в цените.

„Фискалните последици ще се отразят най-силно на икономиките, които са най-малко способни да ги абсорбират“, сочи проучване на „Алианц”. Намаляването на годишните данъчни приходи от загубено производство може да достигне 1,8 на сто във Франция и 1,3 на сто в Италия и Испания, тъй като прогресивните данъчни системи означават, че държавните приходите падат по-бързо от производството, според оценките на „Алианц”.

Маржовете на печалба на бизнеса също ще намалеят, което ще потисне инвестициите и ще изостри икономическите загуби.

Държавните разходи от друга страна се увеличават рязко, както заради финансирането на мерки при извънредни ситуации, така и заради нуждата от инвестиции в ново производство на електроенергия или транспортни маршрути.

„Страните все още разчитат твърде много на ad hoc реагиране при извънредни ситуации, което е едновременно скъпо и често доста неефективно“, каза Хедър Грабе, старши сътрудник в мозъчния тръст „Брюгел” (Bruegel).

Инвеститорите обаче може да не одобрят действията направителствата, които се опитват да харчат повече. Нивата на държавните дългове вече са високи – особено във Франция и Италия – и страните трябва да инвестират в отбрана и прехода към зелена енергия.

Това може да въвлече и ЕЦБ, която изкупи дълг на стойност трилиони евро през последното десетилетие, за да поддържа разходите по заеми ниски, когато инфлацията беше твърде скромна.

„С такъв дълъг списък от разходи, тенденцията ще бъде към по-висок държавен дълг“, каза Бжески от Ай Ен Джи. „Това ще принуди ЕЦБ да се намеси и да предприеме повече количествени облекчения, ако има внезапна разпродажба на облигационните пазари“, допълни той./БТА