Температурите паднаха, зимата наближава и вече все повече хора започнаха да използват отоплението вкъщи. За съжаление обаче, има и такива, които не могат да си позволят да поддържат дома си достатъчно топъл, пише Nova.

⇒ Колко струва на българските домакинства да отопляват жилищата си и как най-често го правят?

Парно, климатик или твърдо гориво: Кой е най-ефективният и изгоден начин за отопление през зимата

Да осигурят в дома си достатъчно топлина, когато навън е студено, не е по силите на 16% от българите. И въпреки че това е доста сериозна част от населението, справка назад в годините показва, че тези хора са били над два пъти повече само преди 10 години. През 2016 г. да им бъде достатъчно топло у дома не са могли да си позволят почти 40% от българите. Три години по-късно процентът пада до 30, след още три – до 22,5.

Въпреки този драстичен спад, през 2024 г. заедно с Гърция си делим първото място в Европа по невъзможност за топъл дом.

Според данните на Евростат през 2025 г. сме паднали до третата позиция. По-сериозен проблемът остава единствено в Литва и най-вече в Гърция, където топлото жилище е лукс за 18% от населението. След България са Испания и Португалия, които също изпитват сходни на нашите затруднения. Средно в Европа да поддържат дома си топъл е проблем за по-малко от 9% от населението. 2% от финландците имат подобно затруднение.

⇒ Темпото, с което енергийно бедната част от населението намалява или се увеличава в съответните държави

С четири изключения навсякъде има спад, като у нас и в Кипър той е най-сериозен. Изключенията са Румъния, Швеция, Словения и Австрия, където хората, които не успяват да се стоплят вкъщи, са се увеличили.

⇒ С какво най-често се отоплява един български дом?

Данните на НСИ са от преброяването на населението отпреди няколко години, но то е последното на национално ниво, което измерва този показател. Според него ползването на ток за отопление си остава най-разпространеният начин – на него разчитат близо половината българи. До дърва прибягват 36%, а централно парно използват 13%. Със значително по-малък дял са въглищата, пелетите, природният газ и други, като някои жилища използват повече от един източник на отопление.

⇒ Разходите за дома

В това перо от европейската статистика включват вода, ток, газ и други. Оказва се, че близо една четвърт от разходите на средностатистическия европеец са за това. Най-скъпа тази част от режийните е в Чехия – близо една трета от всичките им разходи. Във Финландия и Дания също поглъщат почти 30%. У нас процентът е доста по-нисък от средноевропейския – изчисляват го на 16 и половина, което ни доближава до долната част на класацията, където най-малка част за тези нужди заделят хърватите.

А колко от нас са се погрижили за енергийната ефективност на дома си, като по този начин са спомогнали изразходваната енергия да намалее?

На светлинни години пред всички изглеждат нидерландците – над 60% от тях са направили това през последните пет години. Следват Дания, Франция и Словения, където това се е случило с около една трета от жилищата. До тези стойности – над средните за Европа, се доближаваме и ние, което ни поставя в първата половина на класацията и показва, че през последните пет години са направени значителни усилия за подобряване на енергийната ефективност на българските домове. И накрая, от 60% при нидерландците слизаме до 2% и половина при италианците, където тази мярка изглежда крайно непопулярна.