Нов доклад на Европейската комисия отправя ясен и категоричен призив: отговорността за безопасността на децата в интернет трябва да премине от семействата към платформите и доставчиците на дигитални услуги. Документът беше представен на 13 юли 2026 г. от Специалният панел за безопасност на децата онлайн, сформиран с мандат на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен
Докладът въвежда понятието „социални медии+“, като стъпва върху богат набор от проучвания, статистически данни и данни от международни и европейски организации. Social media+ обхваща услуги, достъпни за непълнолетни, които могат да съдържат рискови за възрастта функционалности или съдържание (напр. адиктивни функции – безкрайно превъртане, автоматично възпроизвеждане, алгоритми за препоръчване, постоянни известия). Категорията включва доставчици на социални медии като посредници на съдържание от трети страни, магазини за приложения, както и системи с ИИ, видеоигри, излагащи децата на вредни търговски практики или опасни контакти, и платформи за споделяне на видео, позволяващи неподходящ за възрастта достъп.

Какво иска ЕС от платформите
· Платформите трябва да доказват безопасност. Не родителите или регулаторите, а самите платформи трябва да докажат, че продуктите им са безопасни за деца, преди да получат достъп до непълнолетни. Това е критично предвид разследването срещу Meta за нарушения на Акта за цифровите услуги (DSA).
· „Безопасност по дизайн“ (safety by design). Защитата на децата трябва да бъде вградена в самия дизайн, а не добавяна като допълнителна настройка. Това включва ограничаване по подразбиране на пристрастяващи функционалности като безкраен скрол, автоматично пускане на видеа, пуш-известията и проблемните персонализирани препоръчващи системи. Платформите трябва да осигурят и по-лесно докладване на вредно съдържание.
ЕС настоява безопасността по подразбиране да обхваща потребителите от 13 до 18 г., с което да им бъде гарантирано, че те получават достъп само до услуги, които активно са въвели защитни функции.

Като конкретна количествена илюстрация докладът посочва, че 92% от европейските граждани смятат, че засилването на защитата на децата и младите хора онлайн следва да бъде приоритет на ЕС (Digital decade – Eurobarometer report) на Европейската комисия за периода февруари–март 2026 г.
Данни на Евробарометър (2023 и 2026 г.) показват, че юношите (13-18 г.) прекарват средно по 4.5 часа пред екрани в учебни дни и 6.1 часа дневно през уикендите. Данни на СЗО показват и че 1 от 10 юноши проявява признаци на пристрастяващо поведение към социалните мрежи. Internet Watch Foundation (IWF) и NCMEC (САЩ) отчитат експоненциалния скок на генерирани от AI материали за сексуална злоупотреба с деца – от 5000 доклада през 2023 г. до 1.3 милиона през 2025 г. Онлайн грумингът (примамването на деца) е нараснал със 158% за три години. На този фон, пак по изследване на Евробарометър, 92% от европейците заявяват, че искат ефективни механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за съответната възраст.
В свое изказване по време на представянето на доклада Урсула фон дер Лайен сравни очакванията към платформите с тези към автомобилните производители: „Платформите са архитектите на тези системи и сега те трябва да докажат, че услугите им не нанасят вреда. В Европа, всяка компания, която разработва продукт, носи отговорност за неговата безопасност. Производителите на автомобили трябва да правят превозните си средства безопасни. Ние не очакваме децата да проектират сами предпазните си колани. Не очакваме родителите да монтират въздушни възглавници у дома. Същото важи с пълна сила за големите технологични компании.“
Докладът идва в момент на разгарящ се дебат в Европа и по света – след провала на австралийския модел на пълни забрани на социални мрежи за лица под 16 години, продължаващ дебат в различни европейски държави как и какви ограничения в достъпа да бъдат въведени и включително и на фона на внесен през май законопроект в България за забрана на социалните медии за деца.

Преди седмица Националният център за безопасен интернет подкрепи позицията на над 140 европейски организации (инициатива на 5Rights Foundation), че общите забрани не решават проблема. Решението е в регулиране на дизайна на платформите и в устойчиво укрепване на мрежата от Центрове за безопасен интернет.

Ролята на Центровете за безопасен интернет
Докладът определя мрежата от Центрове за безопасен интернет (Safer Internet Centres), съфинансирана от ЕС в рамките на стратегията Better Internet for Kids (BIK+), като „гръбнакът на европейската екосистема за защита, превенция и цифрово образование на децата“. У нас част от BIK+ е Българският национален център за безопасен интернет (Safenet.bg). Центровете се разглеждат не като неправителствени инициативи, а като официален, доказано работещ и незаменим институционален партньор, който: предоставя обучения, ресурси и подкрепа за деца, родители, учители и специалисти; управлява линии за помощ при кибертормоз и горещи линии за анонимно докладване на материали със сексуално насилие над деца; и има статут на „доверен подател на сигнали“ (trusted flagger) по Акта за цифровите услуги (DSA), с приоритетно разглеждане на сигнали за незаконно съдържание.
Докладът настоява ЕС и държавите членки да гарантират устойчиво публично финансиране за центровете, тъй като тяхната работа е ключова за прилагането на новите изисквания към платформите на практика

За Националния център за безопасен интернет – SafeNet.bg
Националният център за безопасен интернет – SafeNet.bg е водещата организация в България за онлайн безопасност на деца и младежи, която от 21 години изпълнява държавна политика и ангажиментите на страната по директиви на ЕС и международни конвенции. Създател и основен координатор на Центъра е Асоциация Родители, заедно с Българската асоциация по семейно планиране и Национална мрежа за децата. От създаването си до днес НЦБИ е подкрепил над 140 000 деца, младежи, родители и учители чрез над 800 обучения в цялата страна, а чрез Горещата линия 124 123 и консултативния чат канал е оказано съдействие на над 130 000 деца и родители. Центърът е партньор на международните мрежи INHOPE и Insafe, притежава сертификат за качество от INHOPE и е признат доверен партньор на ГДБОП, големите социални платформи и мобилните оператори в България.