Разходите за здравеопазване нарастват по-бързо от приходите, населението застарява, а близо 50% от работната сила вече е над 45 години, като тази тенденция едновременно повишава нуждата от лечение и ограничава приходите от здравноосигурителни вноски. Това поставя под риск устойчивостта на здравеопазването, като бюджета на системата е с все по-нарастващ дефицит. Тези изводи се отбелязват в експертен доклад, в който се подчертава, че сме изправени пред задълбочаващ се структурен натиск, а прилагането на конкретни мерки от документа помагат за известно стабилизиране и повишаване на приходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Проблемите в сектор здравеопазване са много, в различни аспекти, обсъждат се от години, но до съществени резултати така и не се стига. Настоящият доклад е направен от експертите Аркади Шарков и Екатерина Иларионова, и се съсредоточава върху предприемането на стъпки, с които приходите в бюджета на НЗОК за 2026-2027 г. могат да се повишат, предаде БНР.

А ситуацията, в която се намира системата, определяна все по-често пред колапс, изисква все по-спешни действия. Основният извод е, че настоящият модел на финансиране вече не отговаря на реалните демографски, социални, здравни и икономически условия. Без структурни промени, НЗОК ще продължи да генерира дефицити, а системата ще функционира в режим на постоянно кризисно управление. Най-сериозната финансова тежест идва от хроничните и социалнозначими заболявания, чието лечение е продължително и все по-ресурсоемко.

Докладът подчертава и ограниченията на приходната база, а именно застаряваща работна сила и ограничен потенциал за ръст на осигурителните приходи. Към момента на един човек на 65 и повече години се падат по-малко от трима души в трудоспособна възраст, а прогнозите сочат, че делът на хората над 65 години може да достигне около 31% до 2050 г.

В същото време системата страда от дълбок структурен дефицит: публичните средства покриват едва 63% от разходите за здравеопазване, а директните плащания достигат 36%. По думите на здравният експерт Аркади Шарков – това е най-високият дял в ЕС и над два пъти средното ниво от 16%.