Инфлацията в здравеопазването в България през 2026 г. в сравнение с 2025 г. е двойна на тази за страната, показва анализът „Оценка на устойчивостта на здравноосигурителната система в Република България. Мерки за повишаване на приходите в бюджета на НЗОК за 2026-2027 г.“ Анализът е извършен от Health Metrics – компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация, и беше представен в националния пресклуб на БТА.

Близо половината от работещите в България са над 45-годишна възраст, а това е възраст, над която рязко се повишава заболеваемостта от хронични заболявания, каза Екатерина Иларионова, представител на Health Metrics. България е сред най-бързо застаряващите държави от ЕС, а предотвратимата смъртност в страната ни остава сред най-високите сред държавите от ЕС, посочи още тя.

Основните проблеми, пред които е изправена НЗОК, е нарастващият демографски натиск, ограничената приходна база – 11-12% от населението не са здравно осигурени, разходите за здравеопазване са увеличават ежегодно и нарастват по-бързо от приходите, но не се предприемат адекватни мерки за решаването на този проблем. По думите й се отчита бурно нарастване на средствата за болнична помощ, вместо за превенция.

Делът на доплащане от страна на гражданите е повече от двоен в сравнение с доплащането в другите държави в ЕС, посочи Аркади Шарков от Health Metrics. В рамките на пет години разходите на домакинство за здравеопазване са нараснали с 60%, като страната ни е на първо място в ЕС по доплащане от страна на домакинствата. Близо 77% от доплащанията от страна на българските пациенти са за лекарства, като в тях се включват и частично реимбурсираните от здравната каса, допълни той.

За периода 2022 г. – 2025 г. отстъпките към НЗОК, осигурени от фармацевтичните компании, са нараснали с близо 115%, каза още Шарков и припомни, че често фармацевтичните компании се колебаят дали да оставят определен лекарствен продукт на българския пазар. Цените на лекарствата в България се определят спрямо строги критерии и в сравнение с цените в 10 държави в ЕС, като за страната ни се избира най-ниската цена, припомни Шарков.

Да се актуализира здравноосигурителната вноска – от 8% към 10%, като тя да се заплаща в пълен размер и за групите граждани, които се осигуряват от държавата, да се намали броят на здравнонеосигурените лица, да се осигурят целеви трансфери от акцизи върху вредни за здравето стоки, да има гарантиран минимален ръст на средствата за здравноосигурителни плащания от минимум 10% на година, да има пропорционален ръст на лекарствените бюджети спрямо общия ръст на бюджета за здравноосигурителни плащания, предложиха от Health Metrics. Очакваните ефекти са по-висока финансова устойчивост на НЗОК, намаляване на скрити дефицити, по-добра предвидимост, подобрена финансова защита за домакинствата и по-ефективно използване на ресурсите в системата, допълни Шарков.

Налагането на мита от страна на САЩ върху лекарствата има пряк ефект и ще има пряк ефект върху цените им в Европа, посочи още Шарков. По думите му, ако няма координирана здравна политика, която да отчита макроикономическите реалности, Европа рискува трайно да изостане в глобалната биотехнологична надпревара. Спадът на трафика през Ормузкия проток доведе до спад с 95% от доставки на някои лекарства във Великобритания, като се очаква този фактор да доведе и до спад на доставки на целия европейски пазар, допълни Шарков.

През ноември 2025 г. екипът на Health Metrics посочи необходимостта от повишаване на нивото на здравната вноска. По думите на Шарков, ако се повиши нивото на здравната вноска на 10%, постъпленията в бюджета на НЗОК биха достигнали до 7 млрд. евро.

За промяна в здравната вноска настояват и от Българския лекарски съюз.