Нов закон за веригата на доставки защитава производители и потребители.

„Никой не може да планира резултата точно как ще стане по стотинки или по проценти, защото икономиката е жив организъм, в който има движение на цените поради различни фактори. Когато една външна сила, каквато е властта, внася регулации – те могат да съвпаднат с пазарната конюнктура, но могат и да не съвпаднат. Когато има несъвпадение, знаем какво се случва – възникват дефицити, криене на стоки, ако цената е по-ниска от пазарната и други видове изкривявания“, каза директорът на „Активни потребители“ Богомил Николов в студиото на „България сутрин“.

Според него трябва да има разговори за устойчив хоризонт, а не да е за 3 или 6 месеца.

Внасяме мляко от Унгария

„Спадът на производството на храни у нас, най-вече на плодове и зеленчуци, месо и млечни продукти, не е от вчера. Той е години наред, имаме вносни стоки и ние накрая недоволстваме от това нещо. Големият въпрос не трябва да бъде какви са цените, а колко и какво произвеждаме“, допълни Николов.

По думите на икономиста доц. Огнян Боюклиев това все още е проект, но липсва идея.

„Ако аз от немско качествено месо правя филе „Елена“, това български продукт ли е? Ние сме най-големият вносител на мляко от Унгария. Мога да купя домати на едро от Испания, да сортирам по-качествените и да ги представя като български. Има начини да се защити българското производство, трябва да се води диалог, а не война с търговските вериги“, коментира той в ефира на Bulgaria ON AIR.

Богомилов изрази мнение, че не може да има изобилие от домати, след като няма напояване.

„Цялата система е унищожена и разграбена. Ако имам земя и до нея каналът е сух, няма откъде да си взема вода, няма да гледам домати. Второто нещо е прословутото субсидиране на декар – когато плащате еднакво за количество земя, тогава стремежът на всички производители е естествен и той е да се насочат към по-лесни култури – тези, които може да отглеждат с трактори и комбайни. Всичко, което има ръчен труд, няма да бъде желано. Хората са напълно изключени от гражданския контрол“, смята гостът.

Доц. Боюклиев изрази мнение, че е преписвано от френския закон.

„Той не е да контролира надценката, той гледа и нея, но целта е да се види къде е проблемът – водата, напояването, дали е при търговеца, при логистиката, дали е в първичния производител. Това, което правят французите, но и не само те, субсидира се водата, защото е скъпа, торовете, защото се вдигна цената на газта. Европейската политика е да се запази селото“, добави икономистът.

„На този списък от 22 продукта, независимо дали са български или вносни, не може да се начислява повече от 20% надценка. Голямата яснота и въпросителна е кога ще се гледа този процент – ден за ден, в даден момент или за сезон. Това е много важно. Трябва да се улесни директният достъп на производителя до потребителя“, категоричен е директорът на „Активни потребители“.