Църквата почита свети Евпъл и мъченица Сузана

Църквата почита свети Евпъл и мъченица Сузана

Раннохристиянският светец Евпъл служил като архидякон в град Катания на остров Сицилия. Той живял по времето на жестоките гонения срещу християните при управлението на император Диоклетиан.

Тогава било строго забранено вярващите да държат в домовете си свещени книги. Въпреки опасността Евпъл продължавал да проповядва, да учи и да наставлява местните християни.

Заради своята дейност архидяконът бил заловен и подложен на тежки изпитания. Мъчителите го измъчвали с глад и жажда, но не успели да го принудят да се отрече от вярата си. Накрая Евпъл бил осъден на смърт и обезглавен.

Светите му мощи днес се намират в Тривино край Неапол.

banner

На този ден Църквата почита и света мъченица Сузана, която също пострадала по време на управлението на императорите Диоклетиан и Максимиан.

В Рим тогава живеел презвитерът Гавиний, роден брат на папа Гай, който оглавявал Римската църква от 283 г. до 22 април 296 г. Гавиний имал дъщеря на име Сузана, която възпитал в истински християнски дух и на която осигурил добро светско образование.

Девойката се отличавала с изключителен ум и телесна красота, но според църковното предание духовните ѝ качества били още по-забележителни. Сузана обичала с цялото си сърце Господ Иисус Христос и била твърдо решена да запази своето целомъдрие.

Когато чул за нейната красота, Диоклетиан пожелал да я омъжи за своя син Максимиан. Императорът изпратил при Гавиний своя братовчед Клавдий, който трябвало да го убеди да даде дъщеря си за съпруга на Максимиан.

Сузана обаче категорично отказала предложението и заради това била поставена под стража.

След 55 дни Диоклетиан заповядал на съпругата си да приеме девойката и да я склони да се съгласи на брака. Когато Сузана била доведена при царицата, тя веднага ѝ се поклонила, защото почитала в нея Христовата благодат и целомъдрието.

Света Сузана също паднала на земята пред владетелката, но тя ласкаво я вдигнала и казала:

„За теб се радва нашият Спасител Христос.“

След дълго чакане Диоклетиан повикал съпругата си и поискал да разбере дали Сузана е променила решението си и е приела да се омъжи за Максимиан.

„Аз не забелязвам в Сузана и следа от такива мисли и намерения, които дават възможност да се мисли, че някой може по някакъв начин да я принуди към това“, отговорила царицата.

Думите ѝ силно разгневили императора. Той позволил на сина си да отведе Сузана в дома на баща ѝ и насилствено да я покори.

Девойката била придружена до дома си от две жени. Щом влязла в своята стая, тя паднала на земята и с плач се обърнала към Христос, молейки Го за помощ и избавление.

Максимиан тихо влязъл в помещението, където Сузана се молела, но според преданието видял над нея Божи ангел. Обхванат от силен страх, той не посмял да се приближи и бързо се върнал в двореца, където разказал на баща си какво се е случило.

Диоклетиан изпратил един от приближените си, на име Куртий, за да разбере какво прави Сузана в своя дом. Още с влизането си Куртий също почувствал необясним страх и побягнал обратно при владетеля.

Тогава императорът възложил задачата на Македоний – ревностен езичник, известен със своята жестокост. Той получил заповед чрез заплахи и мъчения да принуди Сузана да се поклони на езическите идоли.

Македоний отишъл при нея, носейки малък златен идол, който изобразявал бога Дий. Показал го на девойката и настоял тя да му се поклони.

Сузана духнала към идола и произнесла:

„Господи мой, Христе Иисусе, нека очите ми да не виждат дяволското оръдие.“

В този миг идолът изчезнал от ръцете на Македоний, сякаш бил издърпан от невидима сила. Малко след това негов слуга влязъл и съобщил, че златната фигура е намерена изхвърлена на пътя пред дома.

Македоний изпаднал в ярост. Той разкъсал дрехите на Сузана и започнал безмилостно да я бие с пръчки. Въпреки жестокото мъчение девойката останала непоколебима и не се отказала от християнската си вяра.

След това Македоний докладвал на Диоклетиан за твърдостта на Сузана и за начина, по който тя поругала езическия идол. Императорът заповядал девойката да бъде убита с меч в дома ѝ. Присъдата била изпълнена и главата на Христовата невеста била отсечена.

Когато научила за убийството, царицата тайно отишла през нощта и взела тялото на светата мъченица. Тя събрала в покривалото си кръвта, която била пролята на земята.

Владетелката обвила тялото на Сузана с платно, напоено с благовонни аромати, и го положила в гробницата на свети Александър, където вече били погребани много християнски мъченици.

Събраната в покривалото кръв била поставена в сребърен ковчег. Царицата го скрила в стаята, където тайно се молела денем и нощем.

Социални мрежи