Апелативен съд – Пловдив потвърди доживотната присъда на Г. М. от Хасково, който е  признат за виновен за убийството на момченце  на 4 години и 8 месеца и нанесен жесток побой над майката на детето, като отхвърли жалбите на страните и протеста на прокуратурата като неоснователни.

Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия за виновен в това, че в ранните часове на 24.12.2022 г. в гр. Хасково, обл. Хасково, при условията на опасен рецидив, с особена жестокост умишлено е умъртвил малолетно дете – Я. Р., поради което го е осъдил на доживотен затвор.

Хасковският окръжен съд е определил 10 години затвор за Г. М. за това, че при опасен рецидив и с особена жестокост е причинил на Г. С. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Подсъдимият Г. М. е осъден и на 3 години лишаване от свобода и глоба в размер 613 евро за това, че в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление е карал кола без книжка, като е наказан и с 1 година лишаване от свобода за това, че автомобилът, който е управлявал, не е регистриран в КАТ.

На Г.М. е наложено едно общо най-тежко наказание доживотен затвор.

Подсъдимият е осъден да заплати общо над 270 000 евро обезщетение на близките на пострадалото дете.

Окръжна прокуратура – Хасково e протестирала присъдата с искане за налагане на най-тежкото наказание „доживотен затвор без замяна“ за Г. М.  Частните обвинители са обжалвали присъдата, като настояват за най-тежко наказание. Подсъдимият също обжалва, като моли съда за по-лека присъда.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив и повереникът на частните обвинители поддържат протеста, като са изразили становища, че присъдата на окръжния съд трябва да бъде потвърдена изцяло.

С решението си от днес Апелативният съд приема за доказани по несъмнен начин повдигнатите срещу подсъдимия Г. М. обвинения. Установено е, че детето е било умъртвено след нанесени от подсъдимия множество удари с ръце по главата и с дървената бухалка по тялото му. Те са причинили изключително тежки травматични увреждания, довели до смъртта му. Ударите са били със сериозен интензитет и причинени за кратко време, при което подсъдимият е проявил изключителна ярост и ожесточение. Той е бил раздразнен най-вече от това, че детето се е намесило в защита на майка си – пострадалата Г. С., на която подсъдимият преди това и пред очите му е нанесъл жесток побой.

Апелативните магистрати приемат, че Г. М. и е извършил освен убийството и нанасяне на средна телесна повреда на майката при условията на опасен рецидив с особена жестокост.

В решението е прието, че правилно окръжният съд е преценил, че причините за двете престъпления, свързани с убийството на детето и засягането на телесната неприкосновеност на пострадалата Г. С., се коренят не само в ясно утвърдените престъпни наклонности на подсъдимия, но и поради пълната му липса на правосъзнание и морално волеви задръжки.

Поради това апелативните съдии считат, че наложеното най-тежко наказание е справедливо и следва да бъде потвърдено. По този начин ще се отнеме възможността на подсъдимия Г. М. да върши други престъпления, а така също ще се въздейства възпитателно и предупредително върху обществото.

По делото е прието за установено, че Г. М. заживял с майката на момченцето на семейни начала след като излязъл от затвора през юли 2022 година. Въпреки че знаел, че не е баща на детето, той го приемал за свое. На 23.12.2022 г. се прибрал, пил алкохол и взел наркотици. Видял клип в „Тик ток“ и поискал и той да се снима с пачки пари и затанцувал с детето, а майката снимала. Малко след полунощ негов познат го извикал навън на два пъти.

След това подсъдимият се прибрал ядосан и се скарал на жената, започнал да я обижда от ревност и да я бие. Момченцето се опитало да защити майка си, но подсъдимият го ударил с ръце по лицето и главата, от което то паднало на пода. Сложил го да седне на един стол и продължил да удря пострадалата вече с бухалка. Детето виждайки случващото се с майка му, отново се опитало да я защити, което още повече ядосало Г. М. и той започнал да налага и детето с бухалката. Ударите, които нанесъл по гърдите и гърба на детето, били изключително силни, удрял го силно и с ръце, включително по лицето и главата. Детето крещяло и викало от болка. В това време пострадалата почти била в безсъзнание от нараняванията си, а детето  престанало да вика. Тогава подсъдимият преустановил побоя като помислил, че детето е изгубило съзнание, взел го на ръце и забелязал, че то дишало тежко, а от носът му била потекла черна кръв. Опитали се с дошлата на себе си майка да го свестят. Като не успели, подсъдимият подкарал колата, която не била регистрирана в КАТ, а той без книжка, но откарал детето в болница, където лекарите от Спешното установили, че момченцето починало. Майката Г. С. оцеляла.

Решението на апелативния съд не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от съобщаването пред ВКС.