Управляващите от „Прогресивна България“ обявиха нови мерки за затягане на правилата за фирмите за бързи кредити. На брифинг в парламента депутати представиха законопроект, разработен от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.

Предложенията ще бъдат внесени между първо и второ четене на Закона за потребителския кредит, съобщи председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов.

„На първо място законът установява задължение на всеки кредитор да прави цялостна оценка на кредитоспособността на всеки потенциален длъжник, но ако не го направи, това не водеше до сериозни санкции.Много често тези проверки бяха фиктивни. На хора, които не можеха да покриват тези кредити, се отпускаха такива. Ние правим императивно задължението за проверка на кредитоспособността и ако то не е направено, така длъжникът ще бъде длъжен да върне само главницата без лихвите“, коментира той.

Проданов обясни, че искат да формализират връзката между съда и КЗП. „Имаме предложение, което задължава съдилищата когато установят и влезе в сила даден съдебен акт, който установява нищожност или нелоялна практика свързана с договора, да изпращат препис от това решение към КЗП. От там нататък Комисията ще има две задължения – ще се създаде регистър на неравноправните клаузи и там ще влиза всяка следваща. КЗП ще следи и за системни нарушения”, каза той.

Проданов уточни и за връзката между КЗП и БНБ. В момента финансовите институции, които не са банки, не подлежат на лицензионен, а на саморегистрационен режим. „Въвеждаме императивна връзка между КЗП и БНБ – при установяване на системни нарушения КЗП ще трябва в срок да изпрати уведомление до БНБ с искане за дерегстрация на системния нарушител. БНБ ще трябва да отговори на тези действия“, уточни той.

Той обясни, че искат да въведат специфична защита, с която да се прекъсне дълговата спирала. „Въвеждаме изрична дефиниция на това какво е предсрочна изискуемост – когато един кредит от просрочен става предсрочно изискуем. Тук ще въведем два критерия – да има поне две забавени месечни вноски и 30 дена предизвестие“, каза депутатът, предава Nova.

„Връщаме изричния запис, че лихвата при забавяне не може да надвишава законната лихва по просрочени кредити, която сега е малко над 10%. Това ще бъде изрично записано“, каза още той. Той допълни, че изключват възможността кредиторът да изисква или получава такси и възнаграждения, които са част от присъщата дейност по обработка на кредита.

„Изрично изключваме възможността кредиторът да изисква или получава такси и възнаграждения, които са част от присъщата дейност по обработка на кредита. Не може да се изисква отделна такса затова. Това в момента е един от основните механизми за заобикаляне на тавана”, каза още той.

„Ще предложим медианния размер на кредита да бъде около 3 минимални работни заплати. Спряхме на по-малък праг – 2 минимални работни заплати за дефиниция на малък кредит и ще предложим по-малка скала за таван. Ние предлагаме линейно нарастване на тавана на тези кредити на дневна база да се начислява еднаква фракция, така че до края на първата година общия таван да сегашния таван от 5 пъти законната лихва”, обясни Проданов.

Здравко Марков обясни, че над милион българи използват такъв тип кредитни инструменти. „Виждаме, че се появяват нови оператори, които работят с различен тип методи за събиране на тези пари. Забраняваме франчайз модела, само фирмите, които имат лиценз могат да дават бързи кредити. Край на гаражните оператори и край на тези, които тормозят гражданите”, каза той.