Министерството на финансите възнамерява да осигури допълнителни средства от държавния бюджет, с които да бъдат предварително финансирани значителните разходи по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), предвидени за 2026 г. Мярката има за цел да гарантира непрекъснато финансиране на проектите, да подпомогне по-бързото реализиране на инвестициите и да намали риска от временен недостиг на ликвидност, който би могъл да засегне и други ключови бюджетни плащания, включително социалните разходи.

Това заяви министърът на финансите Гълъб Донев по време на парламентарния дебат по измененията в т.нар. удължителен бюджет. Предложените промени предвиждат възможност за увеличение на максималния размер на държавния дълг с до 3,8 млрд. евро.

Според министъра ситуацията през 2026 г. се различава от предходни години, когато при липса на приет бюджет се прилагаха стандартни механизми за управление на приходите и разходите. Настоящите обстоятелства изискват специална законова рамка, която да позволи поемането на нов държавен дълг. Средствата ще бъдат насочени както към покриване на бюджетния дефицит, така и към финансиране на плащанията по проектите от НПВУ в заключителния етап на тяхното изпълнение. Крайният срок за допустимите разходи по механизма е 31 август 2026 г.

Данните за напредъка по инвестициите показват, че значителна част от разходите ще бъдат извършени в рамките на кратък период. За първите осем месеца на 2026 г. се очакват плащания в размер на около 4,4 млрд. евро по НПВУ, необходими за пълното усвояване на предоставените безвъзмездни средства. От тази сума до 3,8 млрд. евро следва да бъдат осигурени чрез комбинация от национално и европейско финансиране, като най-сериозният финансов натиск се очаква през летните месеци – между юни и август.

По думите на Донев именно през този период се очаква и постъпването на средствата по четвъртото и петото искане за плащане по Плана – съответно в края на юли и в края на декември 2026 г. Това налага временното осигуряване на необходимия ресурс от държавния бюджет чрез механизма на префинансиране.

Финансовият министър отбеляза още, че действащите ограничения върху държавния дълг не предоставят достатъчна финансова гъвкавост. Към момента одобреният лимит за нов дълг през 2026 г. е 1,41 млрд. евро, като голяма част от него вече е използвана чрез емитирането на държавни ценни книжа в началото на годината.

По информация на Българската народна банка към 31 май депозитите, управлявани от Министерството на финансите, възлизат на 4,4 млрд. евро. След изключване на средствата от Сребърния фонд реално наличният свободен ресурс е приблизително 2 млрд. евро. Тези средства следва да обезпечават широк кръг бюджетни ангажименти, включително изплащането на пенсии и разходите по НПВУ. Очакванията за отрицателно бюджетно салдо през периода юни–август допълнително увеличават риска от намаляване на наличната ликвидност, предупреди министърът.