Психичното здраве е неразделна част от общественото здраве и има пряко значение за качеството на живот, социалното включване, трудоспособността и икономическото развитие. В световен мащаб повече от 1 милиард души живеят с психично разстройство, а депресивните и тревожните разстройства са сред най-разпространените състояния. Това пишат от здравното министерство в повод Световния ден на психичното здраве, който се отбелязва на 10 октомври.

В България приблизително 16,4% от населението живее с психично разстройство, което съответства на около един на всеки шест души. Психичните разстройства са и втората водеща причина за години живот с увреждане у нас. Затова всяка година на 10 октомври страната ни се присъединява към отбелязването на Световния ден на психичното здраве.

През 2026 г. кампанията на Световната здравна организация (СЗО) се провежда под мотото: „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“. Тя поставя в центъра хората с личен опит в областта на психичното здраве, като подчертава значението на познанията им като важна форма на експертиза. Инициативата отправя послание с призив за пълноценното им включване във формирането на политики, планирането и предоставянето на услуги.

Сред основните акценти на тазгодишната кампания са деинституционализацията и по-активното участие на засегнатите хора в процесите на вземане на решения, които касаят живота им.

В рамките на кампанията СЗО поставя специален фокус върху преминаването от дългосрочна институционална психиатрична грижа към ефективни услуги, ориентирани към човека. Организацията стартира и ново практическо ръководство, насочено към този преход, като деинституционализацията не означава просто закриване на институции. Тя изисква изграждане на достъпни, качествени услуги и подкрепа в общността, които позволяват на хората да живеят с достойнство, избор и връзка със своите семейства и близки.

Към момента само 9% от държавите по света са завършили напълно процеса. Около половината (53%) все още са в начален етап. Същевременно 49% от регистрираните приеми в психиатрични болници са принудителни, а 23% от болничните престои продължават повече от година.

Деинституционализацията не означава просто закриване на институции. Тя изисква изграждане на достъпни и качествени услуги и подкрепа в общността, които дават възможност на хората да живеят с достойнство, избор и връзка със своите семейства и общности.

Кампанията акцентира и върху признаването на знанията, придобити чрез личен опит. Именно преживеният личен опит е вид знание, което не може да бъде придобито само чрез академично или професионално обучение. Поради тази причина СЗО призовава хората с личен опит да участват като равноправни партньори още от началото на процесите по разработване на политики и услуги, както и при тяхното прилагане и оценяване.

Данните от проучването на СЗО „Атлас за психичното здраве 2024“, показват, че тази практика все още не е стандартна. 37% от отговорилите държави включват хора с личен опит в обучението на здравни работници от първичната помощ. 45% съобщават за сътрудничество с тях и с групи за застъпничество, представляващи семейства или лица, полагащи грижи, при планирането, предоставянето или наблюдението на услуги за насърчаване на психичното здраве, превенция, лечение и рехабилитация. 59% посочват, че законодателството в областта на психичното здраве е разработено след консултации с хора с личен опит. Сред държавите, които разполагат с политика или план за психичното здраве, 80% съобщават, че при разработването им са проведени такива консултации.

Министерството на здравеопазването ще продължи да работи за превенция и ранна подкрепа, подобряване на достъпа до качествени здравни услуги, защита на човешките права и укрепване на междусекторното сътрудничество. В центъра на тези усилия остава човекът – неговото здраве, достойнство, права и възможност да бъде активна част от решенията, които засягат живота му.