Народното събрание одобри на първо четене промени в законодателството, които предвиждат по-строг надзор и ограничаване на правомощията на особения търговски управител на „Лукойл Нефтохим България“ – длъжност, заемана в момента от Румен Спецов.

Предложенията получиха подкрепа след разглеждане във временната парламентарна Комисия по бюджет и финанси, която още на 21 май даде положително становище по текстовете.

С измененията се намалява част от самостоятелността на особения управител, като вече ще бъде задължен да отчита дейността си всеки месец пред министъра на икономиката. Идеята е да се засили държавният контрол върху управлението на стратегическия нефтен сектор.

Предвижда се също възстановяване на съдебния контрол върху решенията на управителя. Сделки, одобрени от него, ще могат да бъдат атакувани пред окръжния съд, а ще има и възможност да се оспорват действия, извършени без санкция на Министерския съвет.

Според новите текстове всяка сделка, осъществена в нарушение на закона, ще се счита за недействителна и няма да има правен ефект. Мерките са насочени основно към разпореждане с имущество, акции и дялове на компании, определяни като важни за енергийната и националната сигурност на страната.

Парламентът разглежда ограничаване на правомощията на особения търговски управител на „Лукойл“.

Румен Спецов беше назначен на поста от кабинета на Росен Желязков през ноември 2025 г. Назначението бе мотивирано с необходимостта от по-силен държавен надзор върху рафинерията заради санкциите срещу Русия и предоставената на България дерогация за преработка на руски петрол, действаща до 21 ноември.

След приемането на удължителния бюджет депутатите преминаха към обсъждането на текстовете, свързани с разширяване на държавния контрол върху работата на особения управител на „Лукойл“.

Стефан Белчев посочи, че законопроектът въвежда по-строг механизъм за отчетност: „Основната промяна е месечният отчет – особеният управител ще докладва всеки месец пред министъра на икономиката. Освен това се предвижда и по-засилен съдебен контрол, като ключовите сделки ще подлежат на съдебно одобрение“, заяви той.

От „Демократична България“ подкрепиха предложенията, но настояха да бъде изразена и позицията на финансовия министър.

Мартин Димитров предупреди: „Към момента на внасяне на това предложение срещу България има публична процедура по арбитражни претенции“.

Критики към законопроекта отправиха и представители на други парламентарни сили.

Радослав Рибарски от „Продължаваме Промяната“ коментира: „Проектът беше представен като ограничаване на правомощията на особения управител, но реално не виждаме подобна промяна“.

Цончо Ганев също постави под съмнение ефекта от измененията, като заяви: „Обещахте, че Спецов ще бъде сменен – кой ви спря? На практика нищо не променяте, а схемите остават същите“.

В отговор Слави Василев от „Прогресивна България“ каза: „Вие приемате, че той няма да бъде освободен. Не мога да говоря от името на Министерския съвет или министъра на икономиката, но мога да уверя, че изводът ви няма да се окаже верен“.