Съдиите, прокурорите и следователите са декларирали през годините, че притежават апартаменти и къщи за над 1, 4 млрд.евро по текущи цени. Това става ясно от резултатите от от граждански мониторинг на публичните декларации на магистратите, направен от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), „Глобал Метрикс“ и BIRD.

Изследването беше представено на специална пресконференция. То е на база анализ на извлечената информация от 25 000 публични декларации на съдии, прокурори и следователи за периода 2017–2024 г., подавани пред Инспектората към Висшия съдебен съвет. БИПИ представи данни за движимото и недвижимото имущество на магистратите, включително по вид, стойност, местоположение и година на придобиване.

Изследвани са декларациите през годините на на над 4100 магистрати, в които са декларирани над 20 000 имоти – апартаменти, къщи, ниви, дворни места, гаражи, офиси и над 7000 автомобила.

Установено е, че средна стойност на един притежаван апартамент по текущи цени е €178 649. Обща стойност на апартаментите на магистрати по текущи цени е €1 062 508 483, посочват авторите на изследването. Средната площ на един апартамент е 86 кв.м., а общата площ на всички притежавани от магистрати апартаменти е 526 555 кв. м..

Общата стойност на къщите на магистрати по текущи цени е за € 395 804 702. Средната площ на една къща е 167 кв.м, а общата площ на всички притежавани от магистрати къщи: 387 872 кв. м.

При изследването е установено, че 38 на сто от магистратите имат повече от 1 апартамент, а 3,8 на сто притежават 5 и повече имота. 36,6 на сто имат повече от 1 къща.

В 42 на сто от случаите на придобиване на имоти основанието е наследство, а при 40 на сто става дума за покупко-продажба.

Интересен детайл е, че при 63 на сто от покупките на имоти са ползвани лични средства, 40 на сто са с кредити, а 7 на сто с дарение. Сборът от процентите надхвърля сто, тъй като част от магистратите използват повече от един начин на финансиране на покупко-продажбите си. При 45,5 на сто от имотите магистратите са ги купили само с лични средства.

Изследване са и колите на съдиите, прокурорите и следователите, които самите те са декларирали. Установено е, че след 2022 г. те започват да притежават по-луксозни и скъпи коли. Най-много притежавани коли по марки са „Тойота“, следвани от „Фолксваген“ и „Мерцедес“. Най-скъпите марки, които са декларирани са „Порше“, „Ягуар“, „Инфинити“, „Тесла“.

От изследването става ясно, че българският магистрат притежава средно около два апартамента и автомобил за близо 30 000 лв.

Директорът на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер подчерта при представянето на проучването, че анализът на информацията от декларациите е изключително затруднен, тъй като данните на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) са „зле подредени, зле качени, зле администрирани“ и нищо през годините не се е подобрило, а информацията трябва да стане машинно четима.

„ИВСС се справя много зле, пълна каша е на сайта“, посочи Вегертседер и припомни, че ИВСС продължава да работи с изтекъл мандат. Тя изтъкна и две основни препоръки относно избора и работата на следващите инспектори – да се позволи на магистратите да имат право да ги номинират, включително и кандидат за главен съдебен инспектор, а ИВСС в бъдеще да бъде проактивен, сам да инициира проверки, а не да чака сигнали.

Радостина Ангелова и Марина Димитрова от агенция „Глобал Метрикс“ ъизрично посочиха, че голяма част от декларираната информация е „объркваща и юридически противоречива“, тъй като нямало как да бъдат едновременно верни декларираните обстоятелства.