16

В България все по-често ставаме свидетели на решения, които не защитават нито потребителите, нито бизнеса.
Решения, които пораждат повече въпроси, отколкото отговори.

Последният пример е случаят със спирането на дейности, свързани със застрахователния пазар – действие, което на практика ограничава един от малкото играчи, предложили реална алтернатива на ценовото статукво.

Факт е, че през последните години цените по задължителни застраховки вървяха в посока, която тежи пряко върху:

транспортния сектор

малкия и средния бизнес

всеки български гражданин

И точно когато на пазара се появи компания, която разчупи този модел и предложи по-достъпни условия, последва реакция.

Въпросът е – защо?

Защото в нормална пазарна среда отговорът е ясен:
конкуренцията води до по-ниски цени.

Но когато конкуренцията бъде ограничена, резултатът е обратен:
цените се качват.

И това вече не е пазарна логика.
Това е сигнал за изкривяване.

Регулатор или инструмент?

Комисията за финансов надзор по закон трябва да бъде независим орган.
Институция, която защитава стабилността на пазара и интереса на потребителите.

Но когато действията ѝ водят до:

ограничаване на конкуренцията

премахване на по-изгодни предложения

създаване на условия за поскъпване

логично възниква съмнението – чий интерес се защитава?

Все по-често в публичното пространство се говори за:

координирано поведение между част от застрахователите

натиск за запазване на високи ценови нива

влияние върху регулаторни решения

А когато тези съмнения съвпадат с реални действия, ефектът е един –
загуба на доверие.

Кой плаща цената?

Отговорът е прост:
всеки един от нас.

Всеки превозвач, който плаща хиляди левове повече.
Всеки бизнес, който увеличава разходите си.
Всеки гражданин, който плаща по-скъпа застраховка.

И всичко това – при наличие на алтернатива, която е била ограничена.

Опасният сценарий

Най-тревожното не е само ограничаването на един пазарен участник.

Най-тревожното е моделът.

Модел, при който:

първо се елиминира конкуренцията

след това се концентрира пазарът

а накрая активите и пазарните позиции се преразпределят

Това е сценарий, който България вече е виждала.

И обществото има пълното право да пита:
дали отново не се движим в тази посока?

Време за отговори

Този случай не е просто казус между институция и компания.

Това е въпрос за:

свободния пазар

защитата на потребителите

ролята на държавата

А най-вече – за доверието.

Защото без доверие няма пазар.
Без пазар няма икономика.

И когато решенията на регулатора започнат да тежат повече на хората, отколкото да ги защитават –
тогава въпросите вече не могат да бъдат игнорирани.