Днес църквата почита Света Параскева, наричана още Света Петка. В българските народни вярвания този ден е известен като Зимен Петковден и бележи прехода към студеното полугодие.

Традициите и честванията на българите на този ден носят предхристиянски белези на аграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дава нов поглед върху живота на човека, а основно място заема плодородието на земята, олицетворено от жената майка.

От Петковден започват сгледите, годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровителка на раждането и плодовитостта – както при хората, така и при животните. Празникът бележи и края на земеделската работа: приключва последната есенна сеитба и прибирането на реколтата.

Според поверията, ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата още не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – зимата ще бъде тежка и снежна. На този ден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове. Най-големият от тях, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, заедно с паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо, благославя с него всички и раздава парченца.

Хубаво е на празничната маса да присъстват гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз и обредни хлябове.

Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана.