На този ден Църквата почита светите мъченици Пров, Тарах и Андроник, на преподобни Козма, епископ Маюмски и на свети Мартин Милостиви.

Светите мъченици Пров, Тарах и Андроник пострадали за Христа през 304 г. в град Тарс в Киликия. Когато езичниците предложили да принесат жертва на идоли, свети Тарах, стар воин, отговорил, че принася жертва на Единия Истински Бог с чисто сърце. Виждайки непоколебимостта на светците в изповядването на истинската вяра, проконсулът ги подложил на мъчения. „Когато тялото ми страда – казал свети Пров на идолопоклонниците – тогава душата ми се изцелява и се съживява“. Мъчителите им приложили всякакви мъчения, каквито злобата им могла да измисли, а след това посекли светците.

Християните тайно взели останките на мъчениците и ги погребали.

Свети Козма, епископ на Маюма, канонист, е роден в Йерусалим и е отгледан от родителите на свети Йоан Дамаскин заедно със сина им и получава отлично образование. Когато свети Козма достига зряла възраст, той постъпва в палестински манастир, където става известен с монашеските си подвизи.

По време на преследването на свети икони, свети Козма, заедно със свети Йоан, защитава Православието. Те пишат много произведения срещу иконоборците.

През 743 г. Козма е назначен за епископ на Маюма.

Той починал в напреднала възраст (около 787 г.), оставяйки след себе си много канони за празници и триканонични химни за четирите дни на Страстната седмица.

Свети Мартин Милостиви, епископ на Тур (316 – 397), е роден в Панония в началото на четвърти век. От ранна младост той мечтаел за монашество, но по настояване на баща си става военен и това негово поприще го отвежда на Запад.

Когато се появява възможност да напусне армията, св. Мартин се оттегля в скита Лигуже близо до Поатие, където около него скоро възниква малък манастир. Обителта станала огнище на монашеския живот в Галия, като разпространява традициите на източното, египетско монашество на Запад, следвайки примера на преподобни Антоний Велики.

Скоро подвижникът е провъзгласен за епископ на град Тур. Заради постоянната му грижа за болните, бедните и гладните е наречен „Милостиви“.

Свети Мартин основава и манастир в Мармутие, откъдето произлизат много епископи, които се трудят за разпространение на християнското просвещение сред езичниците келти. Показателен за мащаба на делото на свети Мартин е фактът, че около 2000 монаси се събрали за погребението му през 397 г.