Парламентът облекчи изискванията към фирмите при превалутирането на капитала им от левове в евро. Депутатите удължиха срока за необходимите промени от 12 на 36 месеца и премахнаха част от задълженията за подаване на документи в Търговския регистър.

Промените в Закона за въвеждане на еврото, внесени от „Прогресивна България“, бяха приети окончателно, след като Народното събрание ги гласува на първо и второ четене в рамките на едно заседание.

Според новите правила капиталовите дружества ще разполагат с три години от датата на въвеждането на еврото, за да изпълнят задълженията, свързани с отразяването на превалутирания от левове в евро капитал в дружествените си документи.

С измененията се намалява и административната тежест за бизнеса. Фирмите вече няма да бъдат задължени да представят актуализиран устав, дружествен договор или учредителен акт единствено заради превалутирането на капитала.

Такива документи ще се подават, когато дружеството извършва промяна в устройствения си акт и на друго основание.

Отпада и досегашното изискване актуализираните документи задължително да бъдат представени с първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър. Това ще позволи например годишните финансови отчети да бъдат обявявани, без фирмите едновременно с тях да трябва да представят променени учредителни документи само заради превалутирането.

В мотивите към законопроекта се посочва, че целта е да бъде ограничен броят на заявленията към Търговския регистър и така да се даде възможност те да бъдат обработвани в установените срокове.

От „Прогресивна България“ обясниха необходимостта от спешната промяна със сериозните затруднения в работата на Търговския регистър след въвеждането на досегашните изисквания.

Милен Трифонов посочи, че при приемането им не е било отчетено какъв обем работа ще бъде създаден, след като практически всички юридически лица са били задължени да заявят промени в учредителните си актове заради превалутирането.

По думите му първоначално определеният 12-месечен срок на практика се е свил до шест месеца за неработещите търговци и до девет месеца за действащите дружества. Резултатът според него е бил рязко увеличаване на заявленията към Търговския регистър.

След окончателното приемане на измененията депутатът от „Прогресивна България“ Димитър Петров определи решението като „край на блокажа в Търговския регистър“. „Това означава по-малък административен натиск и повече време за бизнеса да се адаптира спокойно към новите изисквания“, заяви Петров.

Той подчерта и промяната, според която актуализирани устройствени актове ще се представят само когато има и друго основание за изменението им. „По-малко бюрокрация. Повече време за бизнеса“, обобщи депутатът.

От „Демократична България“ подкрепиха измененията, но настояха, че удължаването на срока не представлява окончателно решение на проблема.нНадежда Йорданова заяви, че необходимостта от промени е била видима още преди няколко месеца и е можело да бъде предприета при разглеждането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. на 24 юли.

По думите ѝ от ДБ са предложили самото задължение, обвързано с конкретен срок, да отпадне, предава Nova.

От „Възраждане“ също се обявиха за по-радикално облекчаване на режима. Димо Дренчев заяви, че партията би подкрепила вариант, при който фирмите изобщо да не бъдат задължавани да подават подобни декларации, а не просто срокът да бъде удължен на 36 месеца.

С окончателно приетите изменения бизнесът получава тригодишен срок за привеждане на дружествените документи в съответствие с превалутирания капитал, докато част от административните задължения пред Търговския регистър отпадат.