Парламентарната комисия по правни въпроси подкрепи на първо четене законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет. Предложението беше прието със 17 гласа „за“, нямаше „против“ и „въздържал се“.

Законопроектът е по Директива 2024/1069 на ЕС от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Промените имат за цел да се предотврати използването на съдебната система като средство за заглушаване на критични мнения и обществения дебат, като едновременно с това гарантира достъпа до съд и справедливия съдебен процес и защитава правата и доброто име на всички участници.

С промените се очаква да намалее броят на делата срещу журналисти и други лица, ангажирани с публично участие по въпрос от обществен интерес, както и да бъде облекчена натовареността на съдебната система, каза зам.-министър на правосъдието Ива Кечева. Тя уточни, че при работата по законопроекта в работните групи на правосъдното министерство са се включили представители на магистратската общност и техните становища са били отчетени.

Директивата се отнася само за трансгранични дела, но по принцип правните инструменти на ЕС задават минимални стандарти и държавите членки се насърчават да надхвърлят минималната защита, каза Любомир Талев от Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието.

За първи път се внася в Народното събрание законопроект, който има за цел да защити правата на журналисти, хора на науката, общественици, природозащитници. SLAPP делата (т.нар. дела шамари) в България не са малко, но не се води актуална статистика за тях, каза председателят на правната комисия Янка Тянкова („Прогресивна България“). Въвеждат се специални правила, които изцяло защитават свободата на словото в страната и възпрепятстват директния натиск, включително и чрез правни способи, за въздействие върху журналистите. Мисля, че този законопроект е най-сигурната гаранция, че работим за демократичните процеси в страната, добави Тянкова.

Правната комисия одобри и образец на декларация за имотното състояние, произхода на средствата за придобиване на имуществото и за наличието на частен интерес във връзка с чл. 19а, ал. 1 от Закона за съдебната власт, въвеждащ съгласувателна процедура. Такава вече е извървяна по отношение на професионалната квота на членове на ВСС, каза Янка Тянкова. Тя добави, че образецът от декларацията е изпратен за утвърждаване от министъра на правосъдието.

В дневния ред беше включен и законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс, внесен от „Демократична България“, но Надежда Йорданова поиска той да бъде разгледан в друго заседание на комисията. Като аргумент тя посочи, че има нужда от получаване на още становища по законопроекта, предаде БТА.