Силна регионална концентрация в малките градове, изкривявания в млечния сектор, свидетелстващи за загуба на производство и зависимост от внос, и големи търговски надценки. Това са водещите изводи от междинния доклад на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по секторния анализ на пазара на модерната търговия на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни продукти. Докладът с обем над 110 страници вече е наличен на сайта на Комисията и беше представен от Жельо Бойчев, член на КЗК, по време на пресконференция в зала “Тържествена“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). УНСС и КЗК са стратегически партньори.

Най-големи изкривявания в проучвания сектор от КЗК установяват в млечния бранш. То се състои в установени тенденции на спад от 25 процента при местното производство на основната суровина за млечните продукти – суровото прясно краве мляко за периода от 2020 до 2024 година, като има ръст на вноса на мляко от 43 процента. Съответно е отчетен спад в производството на млечните продукти с между 8 и 14 процента на фона на запазване на устойчиво потребление. От КЗК констатират силна концентрация на големи участници в сектора, както и негативна тенденция от спад на предлагане на местна суровина и устойчиво потребление, което е риск пред традиционен отрасъл за България.

Междинният анализ за ценовата политика на търговските вериги показва и наличието, по думите им, на големи надценки на крайните продажни цени, уточнявайки, че това не е норма на печалба на веригите, а е доказателство за търговските отношения на веригите с техните доставчици и производители – при млякото е установена 77 процента надценка, до 82 процента при сиренето, а при кашкавала до 91 процента. Най-голяма е констатираната надценка при минералната вода. Тези изводи са въз основа на информация, която от надзорния орган са получили от търговците.

Междинният анализ разкрива и силна концентрация на големите търговски вериги в малките населени места. Това е установено в осем области и те са Видин, Търговище, Габрово; Ловеч, Разград, Шумен; Кърджали и Смолян, посочиха за БТА от КЗК.

Водещи предварителни заключения на секторния анализ на вертикално свързаните пазари на производството и преработката са намаленото производство и зависимост от вноса, липсата на стандарт за качество и ефективен контрол, недостатъчно финансиране и институционална подкрепа на производството и преработката на селскостопанска продукция.

От КЗК съобщиха, че анализът не се затваря с публикуваните и констатирани вече изводи, а той ще продължи. От КЗК се ангажираха да разгласяват периодично резултатите от него.

Председателят на КЗК Росен Карадимов апелира сектора на модерната търговия за саморегулация въз основа на изводите от секторния анализ. Затова предстои началото на широко обществено обсъждане на доклада, за което са поканени всички заинтересовани лица, с цел намиране на механизми за саморегулация. Началото е предвидено за този петък от 11:30 часа в София Тех Парк.

Росен Карадимов наблегна, че ако от КЗК не видят желание и сигнали за промени в сектора са готови да пристъпят към производства на база на информацията в анализа.

БТА припомня, че от КЗК проведоха експертна среща в първата половина на ноември с представители на Сдружението за модерна търговия в рамките на секторния анализ на пазара на хранителни стоки от първа необходимост. Подобни срещи от надзорния орган проведоха и с браншови организации на производители и преработватели, като част от широкомащабното проучване на хранителните стоки, което обхваща цялата верига на доставки -– от производителя до търговеца на дребно.

БТА припомня, че с промените в Закона за защита на конкуренцията, свързани с правомощията на Комисията за защита на конкуренцията , КЗК може да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи, подобно на извършваните проверки на място в санкционните производства. Това може да стане само след съдебно разрешение на Административния съд-София област, което подлежи на инстанционен съдебен контрол пред Върховния административен съд.

Има и промяна по отношение на имуществените санкции, които може да налага КЗК при установени забранени практики при доставките на селскостопански продукти. Предвижда се КЗК да може да прилага санкция в размер на 10 на сто от оборота на търговеца за преходната финансова година, като законопроектът включва възможността КЗК да намалява размера на санкцията, утвърдена с приетите от нея правила. Досега в закона беше фиксирана горна граница на санкцията за големите търговски вериги в размер на до 300 000 лева.

Промените в закона са в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“ в началото на ноември, освен общата забрана за нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, която предстои да влезе в началото на 2026 година или три месеца след обнародването на измененията в закона.

С промените в Закона за КЗК бяха предвидени и промени в Закона за електронните съобщения, с цел предоставяне на данни на Комисията за нуждите и целите на производствата на КЗК.

Предстои секторен анализ и в сферата на телекомуникацията, обяви Росен Карадимов.

На днешната пресконференция присъстваха още Мария Петрова, главен секретар на КЗК; Ирина Тагаринска, директор на дирекция „Антитръст и концентрация“ в КЗК и проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.