Трети пореден ден липсата на кворум блокира работата на 51-то Народно събрание. Днес в пленарна зала се регистрираха едва 53 народни представители.

В предаването “България сутрин” политологът доц. Албена Танева заяви, че цялата ситуация много прилича на маневри, ако преминем в сферата на военните. “Не знаем защо са предизвикани тези маневри – дали те са част от това, което представлява тренирането от време на време на участващите на терен, или пък има ситуация, която предполага мобилизиране на редиците. Така че зависи от много неща. Както се казва – ще видим. Наистина в понеделник ще стане ясно, но това не е най-важният въпрос“, коментира Танева.

Политологът проф. Николай Найденов смята, че правителството тепърва ще придобие „истинския си облик“.

„Правителството ще придобие същинския си образ, защото сега има една сила, която влияе на правителството, така да се каже, без да участва в него. Сега тя просто ще вземе реално участие и ще придобие вида, в който съществува всъщност от самото начало. Смятам, че цялото това упражнение, което направи Борисов с изказването си и с отношението му към изборите в Пазарджик, цели точно това“, каза проф. Найденов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Конституционните процедури не предвиждат край на този блокаж
Преподавателят по конституционно право Доц. Христо Орманджиев напомни, че заседанията на Народното събрание се провеждат от сряда до петък, а следващото редовно заседание е насрочено за 22 октомври.

„Кворумът е задължително условие за действие на Народното събрание и за осъществяване на неговите функции. Липсата на кворум, както виждаме, води до ситуация, в която няма заседание на Народното събрание. Трябва да уточним обаче, че за да се провери кворумът, трябва да има регистрация. Тоест имаме вариант, в който народните представители могат да бъдат в залата и да се регистрират, и вариант, в който могат да бъдат в залата, но да не се регистрират. Тъй като има електронна система, по която се следи дали и колко народни представители са се регистрирали, очевидно в случая няма кворум и броят на регистрираните е значително по-малък“, отбеляза доц. Орманджиев.

Той разясни, че няма фиксиран срок, в който парламентът е длъжен да възстанови кворума. Това означава, че ситуацията може да продължи, докато политическите сили не постигнат съгласие.

Радев в готовност за политически проект?
В края на разговора експертите обсъдиха и ролята на президента Румен Радев. Проф. Найденов коментира, че държавният глава изгражда публичния си образ като потенциален политически лидер, макар и да не е ясно кога би предприел подобна стъпка. Той е убеден, че Радев няма да напусне президентския пост преждевременно, но може да се активизира след изтичането на мандата си.

Според доц. Танева, общественото недоволство от традиционните партии създава почва за нов политически проект, но и риск от популизъм и „спасителски“ настроения.