Дънкан Шейк – интроспективният певец и автор на песни, чийто алтернативен поп хит „Barely Breathing“ се превърна в емблематична песен за поколението X, но който постепенно се дистанцира от образа на MTV идол и насочи кариерата си към театъра, е починал в четвъртък в Манхатън. Певецът издъхна на 56 години.

Смъртта му е настъпила в болница, а причината е органна недостатъчност, съобщи майка му Сюзан Шейк, цитирана от The New York Times.

Дънкан Шейк е известен с тихия си и интелектуален стил. Той има диплома по семиотика от университета „Браун“ и първоначално изглежда като малко вероятен кандидат за голяма музикална слава.

През 1992 г. пристига в Лос Анджелис с демо запис и силно притеснение от публичното внимание. По време на студентските си години е свирил на китара с бъдещата звезда Лайза Лоб.

В интервю от 2011 г. Шейк разказва, че по онова време „едва е можел да пее пред публика“. Само няколко години по-късно обаче той се превръща във все по-популярно име.

През 1996 г. списание Rolling Stone определя дебютния му албум „Duncan Sheik“ като „дръзък дебют“ и хвали неговото „сурово и ясно“ пеене.

Песента „Barely Breathing“ – емоционална история за разпадаща се връзка, съчетана със запомняща се мелодия – се превръща в огромен радиохит. Парчето носи на Дънкан Шейк номинация за „Грами“ и достига до 16-о място в класацията Billboard Hot 100. Песента остава в чарта в продължение на 55 седмици – към онзи момент това е четвъртият най-дълъг престой в историята на класацията.

Успехът обаче идва с цена. Дънкан Шейк не се чувства комфортно с етикета „сърцеразбивач“ и с ролята на MTV звезда, която индустрията му отрежда. Впоследствие той постепенно се насочва към музикалния театър.

Най-големият му успех извън поп музиката идва с мюзикъла „Spring Awakening“. Дънкан Шейк композира музиката за продукцията, която се превръща в голям хит на Бродуей. За работата си по спектакъла той печели две награди „Тони“, утвърждавайки се като композитор и автор в музикалния театър.

Кариерата му постепенно се отдалечава от образа на поп звезда, с който е свързван в началото на професионалния му път, и се насочва към по-театрални и експериментални музикални проекти.