Световната икономика се очаква да нарасне с около 3 процента през 2026 г., но рисковете пред перспективите остават високи заради енергийния шок, рекордно високия публичен дълг, инфлационния натиск и несигурността около въздействието на изкуствения интелект върху производителността и финансовата стабилност.

Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева след срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-20 в Ашвил, щата Северна Каролина, съобщи финансовата институция в прессъобщение, информира БТА.

По думите ѝ перспективите за световния икономически растеж са се подобрили след април и за 2026 г. се очаква растеж от около 3 процента. Това все пак е забавяне в сравнение с прогнозите на МВФ за 2025 г., според които глобалната икономика е нараснала с 3,4 на сто.

Световната икономика е понесла енергийния шок по-добре от очакваното благодарение на използването на стратегическите резерви от петрол и газ, новите енергийни източници и мерките за ограничаване на търсенето, изтъкна Георгиева.

Ръдокодителката на МВФ отбеляза още, че бързият ръст на инвестициите в изкуствен интелект, включително в проекти за осигуряване на необходимата електроенергия, стимулира растежа, особено в САЩ, както и в други икономики, интегрирани във веригата за производство и развитие на технологии за изкуствен интелект, като например Южна Корея.

Тя обаче предупреди, че зад общите показатели се крият значителни различия между отделните икономики, а рисковете остават значителни.

Енергийният шок все още не е приключил, като Ормузкият проток остава до голяма степен затворен. Освен това ще трябва да бъдат възстановени запасите от петрол и газ, а развитието на изкуствения интелект увеличава търсенето на енергия. Предстоящият зимен сезон в Северното полукълбо също създава допълнителни рискове, предупреди Георгиева.

По думите ѝ световният публичен дълг вече доближава 100 процента от световния брутен вътрешен продукт (БВП), надхвърля нивата след Втората световна война, и се очаква да продължи да нараства.

Георгиева отбеляза и че процесът на забавяне на инфлацията е спрял в много страни, докато нарастващият фискален натиск тласка нагоре доходността по основните облигации и засилва опасенията на пазарите за взаимодействието между фискалната и паричната политика.

Според нея централните банки трябва да се съсредоточат върху поддържането на ценовата стабилност, а правителствата да разработят надеждни средносрочни планове за намаляване на бюджетните дефицити. Необходими са и структурни реформи за намаляване на бюрокрацията и премахване на пречките пред растежа.

Дълговите проблеми на развиващите се страни

Георгиева отбеляза, че положението с държавния дълг на нововъзникващите пазари и страните, в които доходите са ниски постепенно се е подобрило през последните години благодарение на усилията на самите държави и на международното сътрудничество. Напредъкът обаче е неравномерен.

Повишаването на лихвените проценти в развитите икономики поражда особено безпокойство, тъй като води до увеличение на доходността по облигациите в голяма част от света. Високите нужди от рефинансиране и нарастващите разходи за обслужване на дълга ограничават възможностите на много развиващи се държави, особено на страните с ниски доходи, да финансират инвестиции в инфраструктура, здравеопазване и образование.

Според Кристалина Георгиева проблемът се задълбочава от рязкото намаляване на външното финансиране, включително заради съкращаването на официалната помощ за развитие и спада на новите средства от кредитори извън Парижкия клуб (неформална междуправителствена организация, отпускаща кредити на държавно ниво, съставена от представители от 22 официални страни кредитори).

Георгиева подчерта, че е необходимо международната общност да помогне на държавите да освободят фискално пространство за разходи, които да стимулират икономическия растеж. Тя очерта три основни направления – преструктуриране на неустойчивия дълг, ускоряване на реформите в държавите с устойчив дълг и укрепване на икономическите основи, включително чрез по-голяма прозрачност на дълга и подобряване на управлението му.

Нарастващи глобални дисбаланси

Георгиева предупреди и задълбочаването на глобалните икономически дисбаланси. Според последния доклад на МВФ прекомерните дисбаланси – тези, които не могат да бъдат обяснени с фундаментални икономически фактори, са се увеличили през 2025 г. с 0,7 процентни пункта от световния БВП, което е най-голямото увеличение за последното десетилетие.

Увеличението е широкообхватно, като значителен принос имат двете най-големи икономики в света – на САЩ и Китай.

Според МВФ дисбалансите могат да доведат до трансгранични икономически ефекти, търговско напрежение и фрагментация на световната икономика. Георгиева подчерта, че устойчивото им преодоляване изисква действия както от страните с големи излишъци, така и от държавите с дефицити.

Управляващият директор на МВФ заяви, че ръководената от нея институция ще продължи да работи с държавите членки и други международни организации за подобряване на данните и статистиката за външния сектор и за по-добро разбиране на връзката между търговската и индустриалната политика и дисбалансите по текущата сметка.

„Г-20 предлага уникална платформа за този диалог и ние ще продължим да подкрепяме държавите членки“, заяви Георгиева.