2

Държавите от Европейския съюз вече имат възможност сами да решат дали да ограничат функциите в навигационните приложения, които предупреждават шофьорите за полицейски патрули, радари и камери за скорост. Решението може да бъде използвано като инструмент срещу нарушенията на пътя, но поставя и въпроса доколко подобна мярка реално ще доведе до по-голяма безопасност.

Темата беше обсъдена в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS от бившия директор на КАТ Алексей Кесяков, автомобилния състезател Румен Дунев и експерта по киберсигурност Кирил Григоров.

Забраната няма да бъде задължителна

Алексей Кесяков уточни, че решението на Съда на Европейския съюз не налага на страните членки задължението да забранят тези функции. То единствено им предоставя правната възможност да предприемат подобна стъпка.

„Решението не казва, че националните законодателства трябва задължително да въведат подобна мярка. Предстои обществена и експертна дискусия по темата“, заяви той.

Според Кесяков контролът на пътя има за цел да ограничава нарушенията, а не да създава проблеми за шофьорите, които спазват правилата.

„Контролът не пречи на никого, освен на нарушителите. Всеки ден стават тежки пътнотранспортни произшествия именно заради неспазване на правилата. Ако участниците в движението ги спазват, няма причина да се притесняват от камерите и полицейския контрол“, каза Кесяков.

Фокусът трябва да е върху безопасните шофьори

Автомобилният състезател Румен Дунев също постави акцент върху поведението на изрядните водачи.

„Не трябва да мислим за нарушителите, а за съвестните водачи, които спазват ограниченията на скоростта“, заяви той.

Дунев също подчерта, че решението на европейския съд не означава автоматична забрана във всички държави от ЕС. Всяка страна ще трябва сама да прецени дали да въведе ограничението.

„Всяка държава сама ще прецени дали това е приоритет за нея. В България през последните месеци виждаме засилен полицейски контрол и това е стъпка в правилната посока“, коментира той.

Навигациите просто дигитализират стара практика

Експертът по киберсигурност Кирил Григоров обърна внимание, че предупреждаването на други водачи за полицейски контрол съществува много преди появата на съвременните навигационни приложения.

„Още преди навигационните приложения водачите си подаваха сигнали с примигване на фаровете, когато видят полицейски патрул или камера. Приложението е просто инструмент“, посочи той.

Според Григоров подобни функции могат в определени ситуации дори да допринасят за безопасността.

„Смятам, че тези приложения са удобни и в много случаи повишават безопасността, а не я намаляват“, каза Григоров.

Той обясни и че евентуална забрана не означава непременно блокиране на цялото приложение. Според него разработчиците могат технически да ограничат само конкретната функционалност в държавата, която е въвела забраната.

„Технически е напълно възможно единствено конкретните функции да бъдат изключени за съответния регион. Ако България въведе такава забрана, разработчиците могат просто да деактивират предупрежденията за радари и полицейски проверки само за страната“, допълни експертът.