Астероидът с временно обозначение 2026 HN1, открит през април, ще извърши близко прелитане покрай Земята в началото на май, съобщават от NASA и нейния Center for Near Earth Object Studies.

Очаква се минималното разстояние да бъде достигнато на 6 май в 2:55 ч. тихоокеанско време.

Според наличните данни обектът ще премине на дистанция, приблизително девет пъти по-голяма от тази между Земята и Луната, със скорост над 14 километра в секунда.

Оценките за диаметъра му варират между 49 и 110 метра – размер, съпоставим с обекта, формирал Кратера Барингер, един от най-добре запазените метеоритни кратери на Земята.

Въпреки параметрите на тялото, учените подчертават, че настоящата орбита на 2026 HN1 не представлява заплаха от сблъсък. Въпреки това подобни астероиди попадат в категорията на т.нар. потенциално опасни обекти, поради възможните последици при евентуално навлизане в атмосферата.

При удар върху сушата ефектите биха могли да бъдат регионални, докато попадане в океан би могло да генерира значителни вълни.

Мониторингът на такива обекти се извършва съвместно от международни структури, включително European Space Agency, която поддържа списък с рискови астероиди.

Към момента той включва близо 2000 обекта, като за всички тях вероятността от сблъсък остава изключително ниска и допълнително намалява с натрупването на по-точни орбитални данни.

Паралелно с наблюдението, космическите агенции развиват технологии за планетарна защита.

Сред най-значимите постижения е мисията DART на NASA, която през 2022 г. демонстрира възможността за промяна на траекторията на астероид чрез кинетичен удар. Европейската мисия Hera, планирана за следващите години, има за цел да изследва дългосрочните ефекти от подобни интервенции.

В по-широк контекст интересът към близко преминаващите астероиди остава висок, особено след неотдавнашни наблюдения на обекти като Апофис, открит през 2004 г., който също премина в относителна близост до Земята.

С диаметър около 350 метра, той е сред най-изследваните небесни тела от този тип и се счита за ключов обект в разработването на бъдещи стратегии за защита на планетата.

Наблюденията на 2026 HN1 ще продължат и след преминаването му, като събраните данни ще бъдат използвани за допълнително прецизиране на орбитата и за усъвършенстване на моделите за оценка на риска от близки космически обекти.

НАСА успешно промени орбитата на астероид в исторически тест
Космически кораб забави орбитата на два астероида около слънцето с повече от 10 микрометра в секунда – първият път, когато човешка дейност променя орбитата на небесен обект, съобщават изследователи на 6 март в Science Advances.

Експериментът може да има последици за защитата на Земята от бъдещи удари на астероиди.

Тестът за пренасочване на двоен астероид, или DART, на НАСА умишлено разби космически кораб в малкия астероид Диморфос през 2022 г. Целта беше да се промени орбитата на Диморфос около по-големия му брат Дидимос.

В рамките на месец изследователите показаха, че ударът е съкратил 12-часовата орбита на Диморфос с 32 минути.

По-голямата част от тази промяна дошла от самия удар. Част от нея станала от летящи отломки от удара, които дадоха на Диморфос лек тласък в обратната посока на движението му.

Някои от скалите, откъснати от Диморфос, са напуснали околността напълно, избягвайки гравитационното влияние на двойката Диморфос-Дидимос, казва изследователят на планетарната защита Рахил Макадия от Университета на Илинойс Урбана-Шампейн. Тези скалисти отклонения са отнели част от инерцията на дуото и са променили съвместното им движение около слънцето.

За да разберат доколко това движение е било повлияно, астрономите наблюдавали как астероидите преминават пред далечни звезди, затъмнявайки част от светлината на звездите като малко затъмнение. Тези мигания, наречени звездни окултации, могат да бъдат видими от всяка точка на Земята и са предвидими предварително.

„Често това са астрономи-аматьори, които излизат насред нищото, за да проследяват Дидимос въз основа на прогнози“, казва Макадия. „Имаше наблюдател, който пътуваше по два дни във всяка посока в австралийската пустош, за да направи тези измервания.“

Макадия и колегите му са събрали 22 такива измервания, направени от октомври 2022 г. до март 2025 г. Изчисляването на отклонението между времената на затъмнение и прогнозите разкри, че орбитата на астероидите около слънцето е била с около 150 милисекунди по-бавна, отколкото преди удара на DART.

Резултатът може да бъде потвърден по-късно тази година, когато космическият апарат „Хера“ на Европейската космическа агенция пристигне в Дидимос и Диморфос за последващи наблюдения.

Дидимос и Диморфос не са заплаха за Земята, казва Макадия, и не са били преди DART. Но познаването на това как умишленият удар променя орбитата на един астероид може да помогне за изготвянето на планове за защита срещу друг, „в случай че се наложи да извършим истински кинетичен удар“.