Разширяващият се близкоизточен конфликт е най-лошият възможен сценарий, от който в региона, а и в Европа, се опасявахме. Прекалено рано е само седмица след уж превантивните удари на Израел и Съединените щати срещу Иран да правим сравнения с последствията от ирано-иракската война през 80-те, войната в Залива от 90-те, влизането в Ирак през 2003 или след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и последвалото прегазване на Газа. Но още сега е ясно, че след тази война Близкият изток няма да бъде същият. Също така никой не може да каже, че е бил изненадан от американо-израелската атака. Затова ударите на Иран с ракети и дронове срещу държавите в Персийския залив много приличат на предварително разработен план, за да се всее хаос в Близкия изток, да се предизвикат сътресения на световните пазари и да се повишат залозите с надеждата арабските съюзници на Америка да окажат натиск върху Съединените щати и Израел да спрат войната. Стратегията на Иран е да разширява полето на конфликта в опит да запази себе си. Това каза пред БНР Мирослав Зафиров, съветник на генералния директор на дипломатическата академия на ОАЕ в Абу Даби и бивш политически съветник в мисията на ООН в Израел и Палестина, като уточни, че Техеран никога не е криел, че точно това би направил, ако бъде нападнат.

„Конфликтът, който се развива в Иран и вече географски стига до Кипър, не е локален, не е регионален конфликт. Това е конфликт, който вече засяга целия свят“, добави той.

По думите на дипломата т.нар. Аврамови споразумения ще издържат: „Нямам никакви съмнения, че тези мирни договори ще останат валидни. Такива договори не се подписват, за да бъдат денонсирани при първия проблем, какъвто възникна в момента. Това е един период, в който всички подписали ги се учат да живеят заедно и се опознават взаимно“.

Според него нито на бюрото на Доналд Тръмп, нито на Бенямин Нетаняху има план, който да преначертае политическата и географска карта на Близкия изток:

„Наистина имаме сериозен проблем, защото виждаме какво става след войните в Сирия и в Газа. … Време е да се върнем категорията на класическото мислене на правене на политика и на дипломация, тъй като последиците от провал ще бъдат големи и ще засегнат всички“, каза дипломатът.

Важно е начело на Иран да застане лидер, приемлив за народа на тази страна, смята Мирослав Зафиров: „Това е по-важно, отколкото какво е приемливо или не е за този или онзи политика и лидер в света. … Преди да говорим за това какво ще се случи с режима в Техеран, трябва да видим какво ще се случи със самия режим. Нямам съмнение, че той минава през едни огромни промени. Виждаме едно решение на съвета на експертите да избере сина на Али Хаменей за негов наследник. Интересен факт е, че в контекста на мисленето за държавата в шиитския ислям, по този начин се извършва смяна, която дори можем да наречем династийна, т.е. от баща към син. Иранският решим, или хората, които управляват Иван в една много сложна система на взаимодействие помежду си, си дават сметка, че по този начин могат да спасят Иран като държавата, която познаваме в момента“.

Сравнението с югославския модел е изключително лошо и исторически некоректно, изтъкна дипломатът.

„Хипотезата за гражданска война в Иран е по-добре да я избегнем. Най-добрият вариант би бил – да, за сметка на военната мощ, която САЩ и Израел демонстрират – да се стигне до естествен край на тази война, като всеки край на една война е договорен край“, коментира той.