Цените на петрола останаха стабилни в сряда след два поредни дни на спад, тъй като инвеститорите оценяват плановете на ОПЕК+ за по-значително увеличение на производството през ноември и възможното въздействие върху търсенето на горива от блокирането на американското правителство.

Фючърсите на сорта Брент с доставка през декември поскъпнаха с 28 цента до 66,31 долара за барел.

Котировките на американския лек суров петрол се търгуваха с повишение от 26 цента до 62,63 долара за барел.

В понеделник и двата основни сорта отчетоха понижение с над 3 на сто – най-голямото еднодневно поевтиняване от 1 август насам. Спадът продължи и във вторник с нови 1,5 на сто.

„Слабостта на пазара се дължи главно на фактори от страна на предлагането, като ОПЕК постепенно възстановява производството си – това засилва опасенията за евентуално свръхпредлагане“, коментира Суганда Сачдева, основател на консултантската компания „ЕсЕс УелтСтрийт“ (SS WealthStreet).

Според три независими източника, запознати с хода на преговорите, ОПЕК и съюзниците ѝ (ОПЕК+) обмислят увеличение на добива с до 500 000 барела на ден през ноември – три пъти повече от договореното за октомври на фона на желанието на Саудитска Арабия да разшири пазарното си присъствие, допълва Ройтерс.

В същото време, публикация на официалния профил на ОПЕК в „Екс“ (X) определи като „заблуждаващи“ някои медийни информации за подобно увеличение на добива.

Ценовият натиск се засили и след публикуван доклад на Американския петролен институт, според който суровите петролни запаси в САЩ са намалели с 3,67 милиона барела през седмицата до 26 септември. За сметка на това запасите от бензин са се увеличили с 1,3 милиона барела, а тези на дестилати – с 3 милиона.

„Макар че запасите от суров петрол в САЩ продължават да намаляват, темпът на спад се забавя, което охлажда оптимизма на пазара“, допълни Сачдева.

Допълнително напрежение внесе и блокирането на работата на федералното правителство на САЩ, след като Конгресът и Белият дом не успяха да се споразумеят за бюджет. Това е 15-ото подобно спиране на правителството от 1981 г. насам. Очаква се то да струва по 400 милиона долара дневно, да доведе до забавяне на въздушния трафик, спиране на научни изследвания, неизплащане на заплати за военнослужещите и до 750 000 служители, пратени в принудителен отпуск.

Слаби данни за производствения сектор в Азия – най-големия потребител на петрол в света – също засилиха опасенията за бъдещото търсене. Индексите на производствена активност в повечето водещи икономики в региона отбелязаха спад през септември заради по-слабото търсене от Китай, забавянето в САЩ и очакваните нови мита./БТА