Годишната инфлация в еврозоната през юли остана на нивото от юни – точно 2.0%, което съвпада с целевия показател на Европейската централна банка и надхвърля леко очакванията за спад до 1.9%, показват данните на Евростат.

Резултатът е изненада, която вероятно ще затвърди очакванията, че ЕЦБ ще запази основния си лихвен процент без промяна на заседанието си през септември. Инфлацията в еврозоната е на или под целта на ЕЦБ от май насам, а прогнозите на служителите на банката сочат, че тя ще се забави до средно 1.6% през 2026 г., но ще се върне до целта от 2% през 2027 г.

Председателката на ЕЦБ Кристин Лагард заяви на миналото заседание по паричната политика, че банката се намира в „добра позиция“ по отношение на инфлацията и подчерта, че няма да реагира на „незначителни отклонения“ от целта, каквото се очаква през 2026 г.

ЕЦБ остави основния си лихвен процент непроменен на ниво от 2% миналата седмица, прекъсвайки серия от осем понижения от юни 2024 г. насам. Това е обрат в сравнение с предишния цикъл на агресивно повишаване на лихвите в отговор на следпандемичната инфлация и пълномащабното руско нахлуване в Украйна.

Икономистите смятат, че американските мита ще имат двоен ефект: ще засилят търсенето на европейски стоки в САЩ, което ще поддържа икономическата активност, но същевременно ще подтикнат китайските производители да намалят цените си в опит да компенсират загуби от американския пазар. Това би могло да доведе до по-ниска инфлация в Европа.

Укрепването на еврото също би могло да допринесе за спад в инфлацията, тъй като прави вноса в еврозоната по-евтин. Въпреки че търговското споразумение между ЕС и САЩ, обявено в неделя, увеличава митническите бариери в сравнение с началото на годината, то също така намалява несигурността на пазарите. Това би могло да улесни бизнес планирането и инвестициите, поддържайки икономическата устойчивост.