Водещите сили Европа застават зад усилията за изземване на повече от 200 млрд. евро замразени руски активи, докато изготвят планове за споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, съобщава „Файненшъл таймс“. Франция и Германия, които отдавна се противопоставят на пълното изземване на руските активите, държани в ЕС, обсъждат с Обединеното кралство и други страни начини, по които тези средства могат да бъдат използвани.

Френски официални лица са обсъдили предложение на няколко европейски държави за евентуална конфискация на замразените в Европа руски активи, ако Москва наруши бъдещо споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, като част от усилията за осигуряване на гаранции за сигурност след намиране на решение на военния конфликт, заявиха пред финансовото издание три неназовани източника, информирани за водените преговори.

Привържениците на прекратяването на огъня виждат подобна мярка като начин да задържат Русия към спазването на всяко едно евентуално споразумение и да предоставят по този начин гаранции на Киев.

Разговорите идват на фона на вълна от европейски дипломатически усилия, водени от Франция и Обединеното кралство, за изготвяне на мирен план за Украйна, предизвикани от решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да започне двустранни преговори с Москва, насочени към прекратяване на войната.

„Файненшъл таймс“ напомня, че съюзниците от Г-7 замразиха активи на Централната банка на Русия за около 300 милиарда евро през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна, като по-голямата част от тях – около 190 милиарда евро – се намират в белгийския централен депозитар за ценни книжа Euroclear, а по-малки суми са държани от Франция, Обединеното кралство, Япония, Швейцария и САЩ.

Понастоящем приходите, генерирани от тези активи – предимно пари и държавни облигации – се използват за изплащане на заеми на Украйна на стойност 50 милиарда долара от страните от Г-7, но базовите активи не са засегнати.

Държави, включително Украйна, Полша и балтийските държави, отдавна настояват за изземване на основните замразени руски активи, но ключови столици, включително Берлин, Париж и Брюксел, преди това отхвърляха подобни мерки, опасявайки се, че изземването на държавна собственост ще създаде прецедент според международното право.

Европейската централна банка също беше притеснена, че ще бъде изложен на риск статутът на еврото като сигурна опция за валутните резерви, тъй като повечето от замразените руски активи са деноминирани в евро.

По време на разговори с Тръмп миналата седмица Еманюел Макрон, президент на Франция, каза, че незабавното изземване на активите няма да бъде „зачитане на международното право“, но допълни, че средствата могат да бъдат „част от преговорите за края на войната“.

Според източник на „Файненшъл таймс“, бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц е посочил, че ще обмисли подкрепата за подобно предложение, включващо изземване на замразени руски активи. Мерц разговаря миналата сряда с все още действащия немски канцлер Олаф Шолц, за да съгласуват позициите преди срещата на върха на лидерите на ЕС в четвъртък, 6-и март.

Говорител на Шолц отказа коментар, посочва финансовото издание.

Премиерът на Обединеното кралство сър Киър Стармър пък каза в понеделник, че Лондон разглежда как могат да бъдат разположени активите.

„Очевидно постъпленията и печалбите (от тях) се използват“, каза той пред британските депутати, говорейки след подписването на споразумение с президента на Украйна Володимир Зеленски през уикенда, според което Обединеното кралство ще отпусне на Киев 2,26 млрд. паунда, като тази помощ ще бъде подкрепена от печалби от санкционирани руски суверенни активи.

„За самите базови активи това е много сложен въпрос. Не е лесно. Но мисля, че трябва да направим повече и да работим повече с другите страни, за да разгледаме най-малкото какви са възможностите“, добави той.

Двама от източниците на финансовото издание, запознати с френското предложение, казаха, че то е било добре прието от други европейски съюзници, но далеч не и одобрено. Говорител на Макрон също отказа коментар.

На лагерът от европейските държави, които подкрепят конфискация на блокираните в Европа руски активи, беше даден тласък след решението на администрацията на Доналд Тръмп да изтегли военната подкрепа на САЩ за Украйна.

„Все повече и повече държави са готови да се използва изземването на руските замразени активи като ливъридж“, посочи едни от източниците на „Файненшъл таймс“, цитиран от БНР.