Демократичните стандарти в световен мащаб са се понижили през 2023 г. поради разпространението на войни, авторитарни практики и спадащи нива на доверие в традиционните политически партии, предаде Франс прес, като цитира проучване на отдела за проучвания и анализи на сп. „Икономист“.

През 2023 г. сред демокрациите са се наредили още две държави – Парагвай и Папуа Нова Гвинея. Въпреки това средният глобален индекс е спаднал до 5,23 от 10 от 5,29 през предходната година, което е най-ниското му ниво от публикуването на първото проучване през 2006 г.

България е паднала от 57-о на 62-о място, като остава сред страните, чиито демокрации изпитват проблеми.

„Това влошаване на състоянието на демокрацията в света се дължи главно на негативните тенденции в недемократичните държави, като например възобновяването на насилствените конфликти и авторитарните мерки“, се отбелязва в доклада.

От 74 считани за демократични държави (от общо 167 изследвани), само 24, представляващи едва 7,8 % от населението на света, са описани като „пълни демокрации“, т.е. „държави, в които не само се зачитат основните политически и граждански свободи, но и в които има тенденция да се поддържа политическа култура, благоприятстваща просперитета на гражданите“.

Останалите петдесет, от САЩ до Израел, през Бразилия и Тайланд, принадлежат към групата на демокрациите, които изпитват някои затруднения. В тях „се произвеждат свободни и честни избори и въпреки че има проблеми (например посегателства срещу свободата на медиите), основните граждански свободи се спазват“, според проучването.

Тази година към тази втора категория се присъединиха Парагвай и Папуа Нова Гвинея.

Останалите държави са разделени между „хибридни“ и „авторитарни режими“ според индекса, изчислен въз основа на пет критерия: изборни процеси и плурализъм, функциониране на правителството, политическо участие, политическа култура и граждански свободи.

Нигер, загубил 29 позиции (до 141 място), и Габон (с 28 места до 146 място) са двете държави, които са претърпели най-голям спад в класацията. И двете страни преживяха държавни преврати през изминалата година.

Западна Европа е единственият регион, който подобрява резултата си, като изпреварва Северна Америка, която не е начело „за първи път от създаването на индекса през 2006 г.“.

Все повече страни се сблъскват с „намаляване на доверието в основните политически партии и лидери“ и се поддават на „културни войни“ от рода на тези, които отдавна са характерни за САЩ“, се отбелязва в доклада. Западна Европа също се сблъсква с ниското ниво на доверие в управляващите и поляризация „около въпроса за имиграцията“, предава БТА.