442 31 юли 2004… Два месеца след като Локо Пд е станал за първи път в историята си шампион на България, на бял свят се появява Тодор Павлов. По онова време Пловдив живее под знака на черно-бялата любов и еуфория, а момчето расте в квартал, където смърфовете се болшинство. Дали това е било причината да избере своя път в живота, ще остане мистерия, но 18 години по-късно той постави името си до тези на Гочо Василев, Зума, Чико Дерменджиев, Мартин Камбуров, Йордан Кичеков, Георги Убенов, Тошко Неделев, Митко Илиев… И със сигурност ще остане в историята като един от големите герои в дербито на Пловдив. Дали ще остави трайна следа в черно-белите летописи, тепърва ще разберем и всичко е в неговите глава, крака и… сърце. Тодор вече десет години носи черно-бялата фланелка. От първия си ден на „Лаута“ той застава в центъра на защитата. Проблемът е, че всички играчи в тази зона, включително и той играят с десен крак. Постепенно Павлов развива и левия, а това го прави един от малкото лявостоящи централни бранители с десен крак. Той винаги е бил сред водещите футболисти в школата на тима, но големият прогрес осъществява през миналата година, когато става част от дублиращия отбор. В началото му липсва постоянство и през есента редува силни и колебливи игри, но постепенно изчиства този недостатък и през пролетта се представя на много високо ниво, а това го праща и в съблекалнята на първия отбор. На този етап младокът даде заявка. Той влезе в дербито само след една изиграна минута за първия отбор. Да, не вкара гол със задните си части и не направи челна стойка (като Гочо Василев), но демонстрира хладнокръвие, тактическа дисциплина и сила, за да успеят в тандем с две години по-големия Мартин Паскалев да се справят със звездите на Ботев – Бароан, Ману, Току, Секулич… Приказката за Павлов в първия тим не започва по най-добрия начин. Той прави впечатление на асистента на Александър Томаш – Константин Мирчев, с изявите си за втория отбор и е привикан при мъжете. Още след първата тренировка обаче бърза да си тръгне, без да се обади на никой. Поведението му говори за незаинтересованост и липса на професионализъм и старши треньорът отсича: „Този не искам да го виждам повече“. Оказва се, че Тодор не е бързал да се изкъпе, за да се види с приятели на кафе, а защото е трябвало да отиде на уроци по български език и математика. Оказва се, че момчето е отличен ученик в английската гимназия, говори и немски, а училището му е сред основните приоритети. Всички тези детайли променят решението на Томаш и той връща Павлов в първия отбор, а грешката повече не се повтаря. С поведението си в тренировките младокът печели все повече доверието на специалистите и няколко дни преди гостуването в Стара Загора Мирчев в опит да похвали усърдието му споделя: „Този ще е готов да излезе и в дербито“. Съдбата е дръпната за опашката и срещу Берое Луан къса мускул, а Бидунга също е в лазарета. Тодор обаче е с температура. Ден преди визитата под Аязмото той играе цял мач за юношеския национален отбор срещу Словения, а на следващия ден е в групата на смърфовете. Там някъде хваща летния вирус и два дни не може да тренира. Въпреки това събира сили и дава основание на Томаш да заложи на него. „До последно не знаех, че ще играя. Надявам се треньорът да е доволен“, заяви Павлов след дербито. „Само аз знам какво ми беше в дните преди мача“, пък казва наставникът. Той и Косьо Мирчев са единствените, които знаят, че Тодор ще започне от първата минута, но искат да го предпазят от напрежение и пренавиване. Избират го, защото това е неговата позиция, а той от дете осъзнава какво значи този мач за Пловдив. „Когато попаднеш на терена, напрежението изчезва. Не е важно срещу кой си, а кой е до теб. Моите съотборници ми помогнаха да покажа какво мога. В такива мачове къде си в таблицата няма значение. Важно е какво има тука вътре (б.а. – сочи сърцето си). Ние имахме повече от това и всичко завърши успешно за нас. Нашият вратар се представи много добре. Искам да постигна много с Локомотив“, заяви Павлов, за когото трудното предстои. „Щастлив съм, че той успя. Вярвах в него и бях най-големият му поддръжник, но оттук насетне ще бъда и най-големият му критик, защото в него виждам не само бъдещето на Локо, а и на българския футбол. Неговото най-силно качество е интелигентността му, но тепърва има да работи върху много детайли“, категоричен е Косьо Мирчев./Тема спорт Може да ви хареса също Косич избра играчите за мача със Септември Вторият отбор на Локомотив постигна домакински успех над Розова долина Косич впечатлил шефовете на Локо София, Христо Крушарски поискал доста висока сума, за да го пусне Локо иска играч на Несебър