Президентът на Славия – Венцеслав Стефанов, говори пред камерата на Gong.bg по време на зимния лагер на „белите“ в Турция. Възпитаниците, водени от Златомир Загорчич, тренират край Алания, където според боса на столичани условията са повече от отлични за провеждане на подготовка.

Стефанов засегна и много други теми, които са част от българския футбол, като акцентира на инфраструктурата на отборите, дали ЦСКА ще има нов стадион, кой ще стане шампион, а също така и къде не се получават нещата на родните грандове, когато стане въпрос за мачовете им в европейските клубни турнири.

За противоборството между ЦСКА и Лудогорец през този сезон:

От 28 години съм в българския футбол – ЦСКА случайно е първи сега. Лудогорец подходи несериозно към някои срещи и това му изигра лоша шега, а ЦСКА взе някои мачове „така“… Даже мачът срещу Славия, ако имаше справедливост, той нямаше да свършва с победа на ЦСКА и тази точка нямаше да я имат. Не вярвам, че ЦСКА може да детронира Лудогорец, тъй като съм убеден, че в Разград са взели мерки и нещата ще изглеждат по различен начин през пролетта“

Защо българските грандове не успяват да справят в Европа, освен Лудогорец

„Не смятайте, че ПАОК е голям отбор. Те са провинциален отбор в Гърция, който в дадени моменти имаше шанс да „напипа“ слаби Олимпиакос и Панатинайкос. Вижда се къде са сега в Гърция и нямат общо с предишните години. Колкото до Левски, много ги уважавам, но и българските отбори по принцип, за да имат успех в Европа и да влязат в ШЛ, трябва да разполагат с колектив, който да има футболисти. Видя се първите години на Лудогорец. Треньор беше Ивайло Петев, българин, който никой не го знаеше. Подбра добри футболисти, които успяха да изтласкат отбора нагоре. Оттам започнаха много баби – хилаво дете. Взимаха се футболисти със съмнителни качества и не това, което трябва за родния футбол.

Мисля, че сега са си направили добре аритметиката и знаят, че този полусезон, ако загубят титлата, ще бъде за тях огромна загуба. Не смятам, че ЦСКА, ако стане шампион, ще се представи по-достойно от Лудогорец в Европа. При тях не виждам тези лидери, фигури, футболисти, които биха изпъкнали в Европа. Виждате какви играчи играят по Босна, Румъния, Швейцария. От нашата черга – няма ги в тези отбори, нито в ЦСКА, нито в Левски, нито Лудогорец. В Ботев е една кохорта от такива футболисти от други континенти. Не искам да кажа какви, за да не ме съдят пак за расизъм. Те с нищо не допринасят на български футбол и го дърпат назад, а талантливи деца нямат шанс да излязат и да избуят. От време на време в ЦСКА пуснат някой младок. Направи няколко мача, сбърка ли – пращат го назад. Същото се случва в Левски. В Лудогорец традиционно не дават шансове, има двама-трима българи, които играят, другите са гурбетчии“.

Инвестициите в родните футболни клубове и те ли са причината за краховете на отборите ни

„Аз не знам в какво състояние е Левски от това естество. Финансово е плачевно, но правят лагери в Дубай за стотици хиляди. Нормалните отбори работят, както виждате тук, в Турция. Убеден съм, че няма да бъдат по-слабо подготвени и няма да имат по-слаби футболисти. Не смятам, че Левски ще са по-добри, по никакъв начин. Виждам им контролите – Ал Бахар, Ал Махар, нямат нищо общо със сериозния футбол. Отказвам контроли с руски клубове, защото са солидарни. Дайте да не бъркаме спорта с политиката. Това няма общо, това са глупости. Така не трябва да се работи. Утре ситуацията ще е друга и ще си посипват главите с пепел. Хората не забравят“.

Футболните съдии и ситуацията при тях през миналата година:

„Дано на Кашай това да му е цялата една година у нас. Оправи ли се в Русия? Как ще действаме? Проба-грешка? Няма шанс. И при Сталев, и Петров, и други, които бяха шефове на съдиите нещата бяха нормални. Аз съм безкрайно разочарован от това лице. Може да е бил много голям съдия, не споря, но като ръководител…

За националния отбор:

„Сигурен съм, че Кръстаич ще успее. Сигурен съм, защото дава шанс на българите, на младите. И той в един момент, както виждате, даде шанс само на млади български футболисти, които му се отблагодаряват. Вижда се, че с игрите си те доставиха радост на почти всички българи с тези мачове и най-после ние всички видяхме някаква светлина в тунела, че имаме футболисти у нас, които могат да се надиграват с другите. Допреди това залагахме само на, как да кажа, футболисти, които бяха доказали и стигнали тавана на своите възможности. Те не бяха на нивото, че да могат да се конкурират, дори с обикновените средно-европейски отбори – Унгария, Румъния, Чехия, Полша, уж от нашата черга. Преди 30 години ги биехме като тупани, където ги срещнахме. Те изобщо не бяха дразнител за България.