Еврото се върна малко над равнището от 1,16 долара днес, прекъсвайки неотдавнашния си спад. Натиск върху американската валута оказа поскъпването на японската йена, докато понижението на петролните котировки донесе известно облекчение на пазарите, сочат данни на „Трейдинг икономикс“.

Единната европейска валута се търгуваше за 1,1629 долара, поскъпвайки с 0,03 на сто спрямо щатската валута. Европейската централна банка определи вчера референтен курс от 1,1615 долара за едно евро.

Еврото обаче остава близо до двуседмично дъно заради опасенията от инфлация, предизвикана от високите цени на енергията, перспективата за повишаване на лихвените проценти и съмненията около устойчивостта на публичните финанси в страни като Франция и Великобритания.

Спрямо британската лира еврото поевтиня с 0,12 на сто до 0,8586 лири. Единната валута поскъпна с 0,24 на сто спрямо японската йена до 181,56 йени и с 0,04 на сто спрямо швейцарския франк до 0,9392 франка.

Паричните пазари напълно отчитат вероятността Европейската централна банка да повиши водещата си лихва с 25 базисни пункта до 2,5 на сто през следващата седмица. Вероятността депозитната лихва да достигне 3 на сто до юни 2027 г. се оценява на почти 100 на сто, което предполага още две увеличения до средата на следващата година.

Японската йена отстъпи спрямо долара след двудневно поскъпване, но остава напът да запише най-силния си седмичен ръст от повече от месец, предаде Ройтерс. Търговците увеличават залозите си за повишаване на лихвите от Японската централна банка, докато очакват данните за заетостта в САЩ.

Йената поскъпна до 155,25 йени за долар в сутрешната търговия, малко под достигнатото през миналия месец равнище от 155,20 йени за долар след интервенцията през юли, преди да отстъпи до 156,45 йени за долар, което е понижение от 0,4 на сто.

Йената е напът да поскъпне с 2,2 на сто през седмицата – най-голямото ѝ седмично повишение от края на юли, когато Япония и САЩ предприеха рядка съвместна интервенция в нейна подкрепа.

При липсата на данни за нова официална намеса анализатори отдават внезапното поскъпване на йената основно на очакванията, че Японската централна банка може да възприеме по-рестриктивна позиция от предвижданото на заседанието си на 17 и 18 септември.

Високопоставеният представител на японското финансово министерство по валутните въпроси Ацуши Мимура заяви, че следи внимателно движенията на валутните курсове и поддържа постоянен контакт с американските власти. Това запази очакванията на пазарите за евентуална нова интервенция в подкрепа на йената.

„Смятам, че пазарът става малко по-нервен по отношение на това, което може да последва, а заплахата от интервенция все още съществува“, заяви Рей Атрил, ръководител на отдела за валутна стратегия в „Нашънъл Аустрелия банк” (National Australia Bank).

„Освен ако не станем свидетели на значителни изненади в политиката или на много по-агресивна намеса от страна на Федералния резерв на САЩ в подкрепа на йената, настоящата ни оценка е, че едва ли ще видим трайно движение под 155 йени за долар, поне през следващите няколко седмици“, добави той.

„ДжейПи Морган“ (JP Morgan) заяви, че очакванията за репатриране на средства от японските пенсионни фондове и за повишения на лихвите от Японската централна банка „изглеждат донякъде прекомерни“ в момента, но предупреди, че закриването на къси позиции в йената на стойност между 16 и 17 трилиона йени може да понижи курса на долара до 142-146 йени.

Доларовият индекс, който измерва стойността на американската валута спрямо кошница от валути, включително йената и еврото, се повиши слабо до 99,02 пункта. Еврото остана без промяна на равнище 1,1627 долара, а британският паунд – на 1,3533 долара.

Сега вниманието се насочва към ключови икономически данни преди заседанието на Управлението за федералния резерв на 15 и 16 септември, включително към данните за неселскостопанската заетост, които се очакват по-късно днес, и към данните за инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени, които ще бъдат публикувани следващата седмица. Доларът е на път да отчете седмично понижение от 0,7 на сто.

Членът на Управителния съвет на УФР Кристофър Уолър заяви вчера, че е склонен да подкрепи запазване на лихвените проценти без промяна, ако предстоящите данни покажат, че инфлационният натиск продължава да отслабва. След изявлението му пазарите понижиха до около 50 на сто вероятността за промяна на лихвите през септември.

Трейдърите намалиха залозите си за промяна на лихвите през септември след сравнително „гълъбовите“ коментари на Уолър, като вероятността за подобен ход според пазарните очаквания отново е около 50 на сто.

Инвеститорите следяха и геополитическото напрежение в района на Персийския залив и отражението му върху инфлацията, като фючърсите на петрола сорт Брент останаха на високи равнища над 95 долара за барел след американските удари по Иран тази седмица, предава БТА.

Новозеландският долар поскъпна с 0,3 на сто до 0,5899 долара, след като централната банка повиши основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 2,75 на сто в сряда и даде сигнал за предстоящи нови повишения. Австралийският долар добави 0,1 на сто до 0,7209 долара.

При криптовалутите биткойнът поевтиня с 0,3 на сто до 80 973,97 долара, но се насочва към седмичен ръст от 3 на сто.