Босът на Ботев Илиян Филипов говори пред Nostrabet дни преди дербито на Ботев с Локо на стадион „Христо Ботев.

– Г-н Филипов, откога гледате дербита на Пловдив и кои са най-хубавите Ви спомени от тях?

– От шестгодишен ходя на стадион „Христо Ботев“ и оттогава, вече 47 години, не съм изпускал дерби на града. Разбира се, ако изключим двете години, през които бях в казармата. Всеки успех на Ботев срещу градския съперник ми е еднакво скъп, но най ми е било приятно, когато едно време ботевисти и локомотивци заедно ходихме на стадиона. Събирахме се в „Кючук Париж“ , вървяхме заедно и заедно стояхме на трибуните и гледахме мачовете. Тогава нямаше омраза, нямаше и лумпенски истории. Дербитата бяха празници за нас и имахме страхотни изживявания.

– Плакали ли сте на пловдивско дерби?

– Плакал съм, но не на дербито, а когато бихме Байерн с 2:0 на „9-и септември“. При този резултат Атанас Пашев, който бе вкарал първия гол, прекара топката през краката на Пфаф, но белгиецът някак си се обърна и я хвана пред голлинията. При 3:0 щяхме да елиминираме европейския колос, в който освен Пфаф бяха имена като Румениге, Брайтнер и други.

– Вие сте били привилегирован, щом като ученик сте гледали един от най-великите отбори на Ботев Пловдив от 80-те години на миналия век. Отбор, който е символ на романтичния и атакуващ футбол, и за който и досега хората говорят.

– За мен това е най-великият отбор на Ботев, който не стана шампион единствено заради подлия номер, скроен от Левски в мача срещу Берое в предпоследния кръг. Съставът никога няма да го забравя: Димитър Вичев, Нека душата му почива в мир, Трифон Пачев, Димитър Младенов, Благой Блангев, Запрян Раков и Славчо Хорозов, Марин Бакалов, Костадин Костадинов, Васил Симов и Георги Георгиев, Антим Пехливанов, Петър Зехтински, Атанас Пашев. Към тях бих прибавил игралите преди това Георги Славков-Бенкса и Румен Юруков-Пики, Бог да ги прости, както и Митко Аргиров, а после и Иван Кочев.

– Кой е най-добрият футболист на Ботев, който сте гледали?

– Без съмнение Петър Зехтински. За мен той е най-великият играч изобщо на Ботев. С него се срещаме и до ден днешен. Виждаме се всяка седмица. Той и сега помага на Ботев. Идва на стадиона, вдъхва кураж на играчите и ги надъхва. Така ще бъде и преди двубоя в сряда.

– За първи път като президент на Ботев Ви предстои да присъствате на пловдивско дерби, на което сте домакин. Вашите очаквания?

– Очаквам победа, категорична победа. Момчетата добре знаят какво означава този мач за Ботев и почитателите му, а чужденците го разбраха. Предните ми две дербита като президент на Ботев бяха на стадиона на противника. Аз обаче бях само на дербито за първенство, което бе прекратено. На това за Купата не отидох, защото знаех какво ще стане, като видях състава, с който ще излезем. Реших да не си късам нервите, след като Митко Димитров виждаше нещата по различен начин. Аз исках Ботев да играе нападателен футбол, но неговите разбирания бяха други. Ботев Пловдив обаче винаги е играл атакуващ футбол и докато аз бъда в Ботев ще е така. Това ще е и моето условие към всеки треньор. Ако не се приемат, ще търсим някой, който ще се съгласи.

– Колко публика смятате, че ще има на трибуните на „Христо Ботев“ в сряда вечерта?

– 12-13 000 души. Дали сме на съперника 1 500 билета, но имаме готовност да му предоставим още 300. Той обаче досега е продал 700 билета и не знам дали ще поиска допълнителни. Що се отнася до публиката на Ботев, очаквам около 11 500 души. Карти имат 2 990 и поне 2 500 от тях ще дойдат.

– Защо обаче малко фенове на Ботев посещават домакинските мачове на отбора?

– Вижте, това не се случва само при нас. Навсякъде публиката се отдръпна и причината е в телевизията. Ботев обаче, подобно на още няколко клуба с най-много привърженици, е сред най-ощетените от телевизионните права. Няма да забравя, че когато реновирахме нашия „Христо Ботев“, той имаше капацитет за 19 700 зрители, а на първия мач дойдоха 21 500. Целият стадион ехтеше и беше фантастична атмосфера. Това ни дава стимул да работим така, че един ден пак да постигнем това – стадионът на Ботев да се пълни и препълва. Публиката е силата на Ботев и ще направим всичко възможно колкото се може повече фенове да подкрепят нашия тим.

– Как се справя Лъчезар Балтанов и ще остане ли в Ботев занапред?

– Аз държа да продължи да работи за нашия клуб. В момента Лъчо нарежда отбора така, че да играе нападателен футбол и постига позитивни резултати. Проблемът обаче е, че няма Про-лиценз и според наредбата има право да води Ботев до края на април. Ще намерим обаче решение кой да довърши сезона.

– А кой ще започне другия на пейката като старши треньор – българин ли ще бъде или чужденец?

– Аз не бих искал да е чужденец. Искам да е българин, който познава добре първенството, защото в него има доста специфики.

– Обърква ли сметките Ви за осмицата Славия, след като спечели неочаквано на „Тича“?

– Аз също не очаквах Черно море да загуби, но това не променя целите на Ботев Пловдив. Ние гоним две задължителни победи в оставащите два мача от редовния сезон и класиране сред първите осем. Ако не успеем да го направим, ще продължим да се подобряваме като отбор. Иначе програмата минимум, която обявих, след като застанах начело на Ботев, я изпълнихме – да останем в групата. Друго не съм обещавал, но през следващия сезон вече ще гоним класиране на място, което даво право на участие в европейски клубен турнир. Сега обаче ще бъде важно за Ботев да завърши сред първите осем.

– Защо?

– Защото ще има още две дербита на Пловдив, които ще донесат приходи на Ботев. Приходите са жизненоважни за нас, тъй като всяко евро, което влиза в клуба, ни помага да изчистваме задължения. Когато приключим с тях и Ботев остане без дългове, ще можем да работим по-спокойно и да изграждаме още по-силен Ботев.

– Как мислите, че се развива Ботев под ваше ръководство?

– Когато станах собственик на Ботев, в отбора имаше само четирима футболисти. За десет месеца взехме 28 играчи, но бяхме наясно, че изграждането на сериозен отбор изисква време, през което те да се обиграят, да си паснат един на друг и на схемата на игра. Мислех, че този период ще отнеме време до Нова година, но през зимната пауза Митко Димитров поиска още осем нови попълнения. Това отне още време за стиковане и сработване, но аз смятам, че в момента вече имаме добър и боеспособен отбор с много добра и равностойна резервна скамейка. На всеки пост има взаимозаменяемост и по двама качествени изпълнители, което е важно, тъй като дългата пейка ще ни даде предимство пред останалите съперници до края на сезона.