30

Благой Георгиев няма нужда от представяне. Футболист с 50 мача за националния тим, направил сериозна кариера, започнала от Славия и преминала през сериозни отбори като Дуисбург, Алавес, Цървена Звезда, Ахмат Грозни, Рубин Казан, Амкар и Оренбург. Той беше избран за първи гост в нашия интерактивен разговор, излъчен в Discord канала на Gong.bg. Разбира се, започваме видеото с Благо с въпросите на нашите фенове, които са най-важни за нас.

– Благо, къде се чувстваш по-добре – като футболист на терена или в новото си амплоа: на водещ и лице в социалните мрежи?
– Нищо не може да се сравни с футбола. Той ти е хем хоби и от него изкарваш пари, всичко в едно. Вече си като дъртанян, трябва нещо да мислиш.

– Как вярата ти влияе на решенията в живота?
– Винаги се уповавам на вярата. Дори и да взимам грешни решения, а аз имам много грешни решения, само вярата може да те спаси.

– Кой е най-големият мит за Благой Георгиев?
– Че съм ходил по барове да се напивам? Аз не съм пробвал алкохол в живота си, цигари не съм пушил. Наркотици – също, да не говорим, дори. Това ми е призив от вашето предаване – ако може никога да не се опитват наркотици. Винаги се ме питали как се забавлявам, като не пия. Е, то какво трябва да стане, да се напиеш като мотика и да залиташ, за да ти е весело…

– Прекара близо 12 години в Русия. Какъв беше за теб този период?
– Това ми бяха едни от най-хубавите години. Преди да отида в Русия имах договор с друг немски отбор, много известен. Но тогава Венци Стефанов ми каза: „Вземи парите, остави ги тези неща, къде си играл, къде си бил. После детето ще те пита дали имаш пари, а не дали си бил в Милан или Славия.“. Аз избрах парите, никога не съм го крил и не съжалявам. Можех още да играя в Германия или Италия, като гледам темпото. Казах му на Валери Божинов, че в Италия може да играе до 60-годишен (смее се).

– Вярно ли си получавал джип за това, че си ставал играч на мача, докато си бил в Ахмат Грозни?
– Давали са. Мениджърът ми беше германец и като му разказах тези неща, не ми вярваше. Просто Рамзан (б.а. – Кадиров) решаваше, че съм бил най-добър в този мач и ми подари джип.

– Как се комуникира с такава фигура като него?
– Много лесно. Беше постоянно с нас, уникален човек, винаги готов да помогне. По-добре такива хора да са ти приятели, отколкото врагове.

– Къде в Русия се живееше най-добре?
– На мен най-много ми харесваше в Казан. Москва също. Това за мен е един от най-добрите градове в света. Казан обаче е най-красивият град в Русия. Градът е и много спортен на всяко ниво. Салпаров живееше до мен и те бяха европейски шампиони.

– Как се справи със студа в Русия и с този толкова къс ден?
– Зависи как си го направиш деня, може и да е дълъг (смее се). Зависи кога ставаш и кога си лягаш. Аз преди да подпиша бях в Дубай. От +35 градуса отидох на -30 градуса и то бях с една ризка. Докато стигна от колата до ресторанта… Много студено беше. В Перм беше ужас. Там, ако нямаш шипове по гумите, не можеш да караш. Всички имаха устройства, които им палеха колата 30 минути по-рано, за да загрее. Но свикваш.

– Играл си в един от отборите с най-гореща фенска маса – Цървена звезда. Пак беше живота в Белград?
– Уникално беше!

– А защо остана толкова малко?
– Станах шампион, взех купата и си тръгнах. Когато бях в Звезда, играхме срещу Милан, но онзи Милан, с най-големите звезди – Кака, Зеедорф, Неста, Пирло, Малдини… Страхотно изживяване. Както знаете, публиката на Звезда е уникална. На мача с Милан имаше 100 000 на стадиона и 100 000 извън стадиона. Като играехме дербитата с Партизан, те затваряха града. Даже имам един случай. Аз съм в центъра и пия кафе. При мен идват полицаи и ми викат: „По-добре стани, защото отдолу идват фенове на Партизан“. Аз му викам: „Ти защо си полицай“, но в крайна сметка станах.

– Имаше прякор онзи момент – Българския Бекъм. Как ти влияеше това с тези прякори?
– Той си е икона във футбола. Мразя единствено прякора Джийзъс.

– Искаш ли да се върнеш във футбола по някакъв начин?
– Футболът ме влече. Като се прибрах от Русия обаче казах, че аз футбол повече няма да играя в България. Защото винаги ще съм виновен.

– А защо никога не игра в Левски или ЦСКА. Знаем, че са те искали през годините?
– Венци не ме пусна. А след това вече бях в чужбина.

– Разкажи отново за преговорите между Левски и Джо Диксън, в които участва?
– Исках да помогна на Левски, това е единственото, което желаех да направя. Накрая пак аз излязох виновен, а не съм искал нито да бъда в ръководството, нито нищо. Аз не съм левскар. В този клуб всички в ръководството трябва да са левскари, както е сега.

– Какви са отношенията ти с Венци Стефанов, защото в един момент сякаш се сдърпахте?
– Не сме се сдърпвали. Той е по-възрастен от мен и трябва да го уважавам. Може би нещо по-емоционално съм казал. Но отношенията ни са отлични, чуваме се, виждаме се, нямаме никакви проблеми. Много глупости се изписаха.

– Кой според теб трябва да е „Футболист на годината“?
– Илия Груев задължително. Не може да играеш във Висшата лига и да се сравняваш с други. Уважение към Десподов и Чочев, но Илия Груев всяка седмица играе с най-добрите.

– Кои са ти най-големите приятели във футбола?
– Имаме много приятели от Русия, от Сърбия. Но тук в България, е Божинката.

– Виждаме те напоследък в ново амплоа – с едни много хубави коли. Кой е най-добрият автомобил според теб?
– Имам приятел, който държи най-добрия шоуруум в България. За мен лично „Ролс-Ролс“-ът си е „Ролс-Ройс“, най-добрата кола.

– Още един грандиозен въпрос от наш фен: Познаваш ли се с Филип Киркоров?
– С него имам доста интересна история, но не е за разказване.

– А коя ли те любимата комбинация от вкусове за наргиле?
– Преди ми беше двойна ябълка, а сега ми е грозде-мента. Тежко до припадък.

– Колко години пушиш наргиле?
– Аз го научих в Русия. Живеех в много голяма къща сам и нашият вратар в Терек (б.а. – сега Ахмат), постоянно си правеше наргиле. Казва се Сослан Джанаев, който игра и в Спартак Москва.

– В много добра форма си физически. Как я поддържаш, с какво се храниш?
– Всеки ден тренирам. А иначе съм на зърнена диета. Какво видя, го изяждам. Даже и в Дубай, докато бяхме, не пропусках.

– Помниш ли си легендарните зимни подготовки в Славия – Белмекен, Зъбчето…
– Дайте ми яке, че ми стана студено, като се сетя (смее се). Няма какво да лъжа, беше тегаво.

– Къде беше по-тежка подготовката – в руските отбори или в Славия?
– В Славия! Ставаш в 8 сутринта на -60 градуса, горе се качваш, където е -100 градуса и като слезеш, вече на -60 градуса ти е топло. Ужас! Ти представяш ли си като те събудят сутринта в 6 часа на -30 градуса и ти кажат, че трябва да изтичаш 10 километра…

– Опитвал ли са бъдеш футболен мениджър?
– Звънели са ми много хора, помагал съм на много хора, но не съм взимал и една стотинка. Аз имам тапия за мениджър. Но трябва постоянно да пътуваш, да разбираш. А след случилото се в Дубай, най-далечното ми пътуване ще бъде в Халкидики, Гърция.

– Как се живее в Грозни, град, който е бил бомбардиран до нулата?
– И то два пъти! В момента градът е много чист, много хубав, безопасен. Имам една много интересна история. Един мой съотборник живееше близо до града. Все искаше да му ходя на гости, но аз все отказвах, защото там постоянно се стреляха и гърмяха. В крайна сметка отидох, вечеряхме, а на сутринта след кафето направихме и една разходка. Аз не исках много, но тръгнахме. Ние сме от едната страна на тротоара, а от другата една баба с черна забрадка, завита. Изведнъж гръмна и меса, кръв навсякъде. А моя съотборник беше толкова спокоен, все една са убили врабче. Аз не мога да спя един месец, кошмари. Заради това, случилото се в Дубай просто за мен бяха като хвърлени пиратки.

– Хората в Дубай сега спокойни ли бяха?
– Имаше и спокойни, имаше и паникьосани. Имаше хора, които бяха платили 2000 евро за нощувка в хотела и спяха най-отдолу на дюшеци. То е все едно дали ракетата ще те удари долу или горе, все ще завършиш по един и същ начин. По-добре да те удари горе на скъпото (смее се).

– Ще разкажеш ли някоя съвместна история с Валери Божинов?
– Те са за след 22 часа. В 14 часа не мога да ти разкажа нищо.

– Пак въпрос от фен. Кой ще стане световен шампион?
– Испания.

– Друг човек пита: Бил ли си на мача на Миньор Перник?
– Ами да, играл съм срещу тях. Имам обаче другия история. Когато Металург Перник бяха в „А“ група, ги победихме като гости. Това беше голяма грешка, защото не можахме след това да излезем над 10 часа от стадиона. То бяха камъни, беше чудо. Пак ти казвам – това в Дубай бяха като пиратки.

– Искаш ли да си махнеш някоя от татуировките?
– Не, не.

– А кога си направи първата татуировка?
– На 17 си направих Разпятието на Исус. Една година не съм ходил у нас без тениска, за да не ме види баща ми. На 18 ме видя, наби ме и така.

– Какво мислиш за нивото на българския футбол в момента?
– Всички го знаем нивото, но мисля, че се е вдигнало. Сега поне има някаква интрига, иначе преди се знаеше, че Лудогорец ще стане шампион.