1,9K

В последните дни българската футболна общественост стана свидетел на сериозен правен казус, свързан с футболиста Армстронг Око-Флекс и действията на Левски София, които се позовават на т.нар. buy-out clause (откупна клауза), за да оправдаят едностранно прекратяване на действащ трудов договор.

Това налага ясно да се постави въпросът:
дава ли наличието на откупна клауза автоматично право на футболиста сам да прекрати договора си и да подпише с друг клуб?

Отговорът по правилата на FIFA е категорично – НЕ, освен ако в договора изрично не е предвидено такова право.

Какво казва Правилникът на ФИФА

Съгласно Регламента на ФИФА за статута и трансферите на играчи (RSTP):

чл. 13 – договорът между клуб и футболист е задължителен и може да бъде прекратен само по взаимно съгласие или при наличие на just cause;

чл. 14 – едностранно прекратяване е допустимо само при сериозно договорно нарушение;

чл. 17 – при прекратяване без основание следват финансови и спортни санкции, включително солидарна отговорност на новия клуб.

Никъде в регламента не е предвидено, че наличието на откупна клауза само по себе си представлява just cause за едностранно прекратяване.

Buy-out clause не е автоматично право за прекратяване

ФИФА и Court of Arbitration for Sport (CAS) правят ясно разграничение между:

Release clause / transfer clause

Клауза, която:

урежда условия, при които клубът може да освободи играча;

предполага участие или съгласие на клуба;

НЕ дава право на футболиста сам да прекрати договора.

Истинска buy-out clause

Само ако в договора изрично е записано, че:

„футболистът има право едностранно да прекрати договора си срещу заплащане на определена сума“;

са посочени процедура, срок, начин на плащане и адресат;

сумата е реално платена или депозирана,

-тогава може да се говори за валидно едностранно прекратяване.

При липса на такъв изричен текст, всяко самоволно напускане е нарушение.

Практика на ФИФА и CAS – сходни казуси

CAS 2020/A/6753

CAS приема, че клауза за сума ≠ право за едностранно прекратяване, ако не е ясно и недвусмислено формулирана в полза на играча. Прекратяването е признато за без основание, с дължима компенсация.

CAS 2019/A/6337

Съдът подчертава, че наименованието „buy-out“ не е решаващо, а съдържанието. Ако клауза не урежда ясно правото на играча да прекрати договора сам, тя не може да се използва като оправдание.

Решения на FIFA DRC

В редица решения Дисциплинарната камара приема, че:

футболист, който напуска едностранно без изрично право,

и клуб, който го картотекира,

носят солидарна отговорност по чл. 17, ал. 4 RSTP.

Ако в договора на футболиста:

НЕ е записано изрично, че откупната клауза му дава право сам да прекрати договора;

НЕ е изпълнена предвидената процедура;

прекратяването е извършено извън трансферен период;

футболистът е спрял да изпълнява задълженията си едностранно,

– тогава говорим за прекратяване без just cause, което:

не поражда валидна свобода на футболиста;

не дава право за подписване с друг клуб;

излага новия клуб на сериозен правен риск.

Позоваването на „откупна клауза“ без ясно договорно право за едностранно прекратяване е грубо нарушение на правилата на ФИФА.

Футболист не може сам да прекрати договора си и да подпише с друг клуб, ако това право не е изрично и недвусмислено договорено.