Илиян Филипов разказа приказка за Рашо Ключара и Коко Пастичката:
Приказка за двама „големи ботевисти“
Живели някога двама верни другари – Рашо Ключаря и Коко Пастичката.
Докато трапезата на Ботев Пловдив била отрупана – единият държал ключа за вратата, а другият сладко-сладко лапал пастички от клубната хазна.
„Ботев е в сърцето ми!“, викал Рашо, докато броял банкнотите.
„Ботев е животът ми!“, кълнял се Коко, докато си избърсвал трохите от пастичката.
Но ето че един ден масата се поизпразнила, пастичките свършили, а ключът вече не отварял пълните каси на предишния чорбаджия.
Тогава какво направили нашите „герои“?
Съблекли жълто-черните дрехи, сложили тоги и адвокатски папки и тръгнали… да съдят „любимия“ си клуб.
„Ботев вечно в сърцето ми, ама дай първо 23 хилядарки!“, рекъл Рашо.
„Ботев е любов, но адвокатът е по-скъп!“, допълнил Коко.
И така – от големи „ботевисти“, нашите приказни герои станали ключар на запорите и пастичар на делата.
Моралът?
Истинските ботевисти не се хранят от Ботев, а живеят за него.
А Рашо и Коко ще останат в приказките – не като герои, а като смешници.