Валентич: Ако усетя, че не мога да придвижа отбора на следващо ниво- сам ще напусна, няма нужда някой да ме гони

Треньорът на Ботев Азрудин Валентич направи обширен коментар на представянето на отбора в предаването "Преди кръга" по Диема.

Ето какво заяви Валентич:

Преди да пристигна тук бях прочел доста за града и клуба. За клуба знаех, че е изключително популярен, имаме много фенове, имаме страхотен проект с новия стадион. реди да дойда знаех, че в клуба има и негативни неща. Не е лесно да се промени това мислене на тим, който губи мачове и да се превърне в тим, който печели мачове и да се изгради печеливш отбор.

Получавам въпроси защо съм пристигнал тук почти всеки ден от мои колеги в скандинавските държави от бивши мои играчи и приятели. Когато казах "да" на Антон Зингаревич за този проект беше защото знаех за потенциала на този клуб. Обичам да работя в клубове, които имат много фенове, имат енергия. Аз съм треньор с огромна енергия. Може би това не си личи по време на мачове, защото тогава съм спокоен, но на всяка тренировка го показвам. Мисля, че енергията на този клуб, на феновете и моята могат да се слеят и да изградим нещо голямо.

Преди паузата за националните отбори имахме 3 мача, в които започнахме да играем моя футбол- агресивно, с екстремно бързо темпо с топката. Това беше първия мач за Купата с ЦСКА 1948, първите 60 минути играхме много добре, създадохме много шансове. След това може би най- доброто ни представяне беше срещу Левски. Да, завършихме 2:2, но водехме с 1:0. Изпуснахме много шансове, Левски вкара но видях отбор, който мисли. Последните 28-29 години не бяхме печелили тук. Взимали сме само точка. Казах им на полувремето- момчета няма какво да губим, излизаме и продължаваме да играем. Второто полувреме срещу Левски беше футболът на Вали- екстремно бърз, екстремно агресивен и с бързо темпо с топката. Видях отбор с друга нагласа, който иса да спечели мача, отбор, който вярва, че може да сечели. Вкарахме за 2:2, после имахме още шансове. След този мач се чувствах добре и има подобрение.

Най- лошото представяне беше срещу Монтана тук, у дома. Монтана игра много дефанзивно, ни  бяхме бавни. За целия мач имахме само един шанс, тогава си казах имаме проблем, трябва да променим нещо. Тогава променихме методите на тренировка- станаха доста по- семпли, но и доста по- ефективни, с повече интензитет и агресия. За мен най- впечатляващо от началото на подготовката до първия мач с Арда беше промяната в манталитета за този един месец. Преди да дойда тук Ботев имаше загуби с 0:3, 0:4 дори  0:6. Нито един мач след това не се предадохме, играхме до последната секунда включително и срещу Лудогорец.

На първата ми среща с отбора им казах, че не съм оставил жена си и децата си в Стокхолм, за да дойда в Пловдив без да вярвам, казах им, че съм тук, за да поправим нещата, как не знаех, но ще видим. В 7 мача ударихме гредата 6 пъти, но късметът ни се върна в прекия двубой между Етър и Славия. 

За да си футболист или треньор тук, трябва да знаеш, че напрежението е голямо. Клубът е популярен, фенската маса е огромна. Имам респект към другите отбори, но да играеш за Ботев не е същото. Когато дойдох тук първата задача беше да останем в Първа лига и следващия сезон, втората да изградим отбор през лятото, който да се бори за Топ 6 през новия сезон, а третата фаза е да атакуваме местата в Европа. За този период - 2 години и половина, колкото е и договорът ми, смятам, че можем да стигнем до Топ 3. Не ни трябва много- може би 3- ма качествени футболисти в стартовата 11- торка. След това ако работим така и се подобряваме, особено в интензитета, защото в България има много отбори, които играят в защита. Има и много спирания по време на мачовете. Ние искаме да играем интензивно, искаме играчи, които да спринтират, разбира се и с футболни качества. Надявам се този отбора да успеем да го изградим през лятото.

За мен е много по- лесно да работиш, когато има някой, който разбира как действаш и вижда резултатите от работата ти месец след месец. Много по- сигурно е като треньор. Някои отбори в България сменят по 3- 4 треньори на сезон. Това е невероятно. Това не е проблем само на треньора. Това е балкански манталитет. Може би е проблем в организацията. Някой друг е направил грешна селекция. Няма добър баланс. Трудно е когато видя, че мой колега е загубил работата си.

Тук в Ботев имам малко повече комфорт, но ако усетя, че не мога да придвижа отбора на следващо ниво- сам ще напусна. Няма нужда някой да ме гони. Когато нещата се получават- разбира се, че ще искам да продължавам. Когато някой ден напусна Ботев ще искам да си кажа - уау, каква работа свърших, искам да оставя добър отбор, клуб и организация.

Последно искам да кажа, че с мен всеки един играч ще дава максимума за този клуб. Не става въпрос само за мачовете, а за всеки ден дори и на тренировките.

Banner 468 x 60 px