Старши треньорът на Ботев Пд Желко Копич даде обширно интервю в родината си. Той говори за сайта net.hr, в което засегна куп теми от българския и хърватския футбол. Ето част от него:

Г-н Копич, какви са феновете на футбола в България?

– Нашите, на Ботев Пловдив, са пламенни и подкрепят отбора навсякъде. За което им благодаря. В България има клубове с голяма армия от фенове и има голям брой запалянковци, които ходят и на гостувания. Така, че българите обичат футбола. Първенството е интересно и има своето качество.

Как стоят нещата от маркетингова гледна точка?

– Лигата е много гледана и добре отразявана от медиите. Няколко клуба имат доста високо качество, Лудогорец играе много добре в Европа, а останалите също инвестират все повече и повече. През следващите години някой от другите клубове със сигурност ще направи по-добри европейски резултати.

Как гледат на хърватския футбол в България?

– С голямо уважение. Хърватският футбол, особено чрез националния отбор, чрез всички наши играчи, които ни представят в чужбина, също е оценяван по качествен начин. Българите уважават всичко, което хърватският футбол носи със себе си.

Сега да поговорим за Динамо. Как гледате на този период, съжалявате ли за нещо, бихте ли променил нещо и къде се обърка всичко накрая?

– Първо, искам да кажа, че се гордея с всичко, което направих през целия си престой в Динамо, както като ръководител на школата, така и като треньор на първия отбор. Няма за какво да съжалявам много, знам, че дадох абсолютно всичко, за да свърша работата и на двете функции възможно най-добре. Що се отнася до треньорската част, поех отбора, когато беше 4-ти в първенството (б.р. – есента на 2021-а) и със сигурност ситуацията в този момент не беше идеална. Когато си тръгнах, тимът вече беше на първо място. Изиграхме няколко качествени европейски мача. Победихме Уест Хем в Лондон, Севиля на „Максимир“ в реванша от осминафиналите на Лига Европа. Малко ни липсваше да отстраним Севиля. Нивото на отговорност по време на работа беше изключително високо. Винаги поставях тима на първо място, правех това, което смятах, че е най-добро както за клуба, така и за отбора в този момент.

Победата над Уест Хем ли е най-голямата във вашата кариера?

– Със сигурност е голяма и значима, но също така съм много доволен от начина, по който играхме срещу Севиля и в двата мача. Всъщност бях убеден, че можем да ги преодолеем, независимо че в този момент Севиля беше един от отборите в Европа, които играеха най-добрия футбол.

По какъв начин се фокусирате и къде намирате тази вътрешна умствена сила и концентрация?

– Във всеки голям клуб нивото на отговорност е високо. Обичам това, което правя, гледам да правя само това, което смятам за правилно в този момент, което е най-добро за клуба и отбора. Цялата ми енергия и фокус са изключително върху това. И по този начин преминавате през всички трудни ситуации и се опитвате да свършите работата възможно най-добре.

Работил сте и за Динамо, и за Хайдук, което е доказателство за класа и качество. Каква е разликата между двата гранда и къде напрежението бе по-голямо?

– В Динамо летвата е поставена изключително високо, в крайна сметка това е клуб, който доминира в Хърватска през последните 17 години. Но преди всичко да ръководиш Динамо и Хайдук е чест и привилегия, но и голяма отговорност. Малко са треньорите, които са седели на пейката и на двата клуба. Аз лично, нито в Хайдук, нито по-късно в Динамо, не съм имал абсолютно никакъв външен натиск, което е в пълно противоречие с това, което хората си мислят. Натискът е свързан единствено с размера на отговорността, която носят тези два клуба. С изключение на някои по-кратки периоди, аз се наслаждавах и постигнах много добри неща и в двата клуба. Динамо и Хайдук имат своите специфики, страхотни са във всеки сегмент, все пак натрупах много опит, работейки в такива клубове. Научих много за това как работят големите системи. Със сигурност не е едно и също да управляваш Динамо, Хайдук или други клубове. И сега от мен зависи да извлека максимума от всичко това. Да го прилагам, за да бъда по-добър треньор в бъдеще. Все още имам много да постигна и науча.

По принцип какъв футбол харесвате и практикувате, коя е запазената ви марка като треньор?

– Харесвам офанзивен футбол с много движение, с много създаване на пространство, игра с висок интензитет във всички фази. Такъв футбол обаче не се постига лесно поради редица фактори. Трябва да бъдат изпълнени много предпоставки. В крайна сметка всичко е подчинено на резултатите, те са най-важни. Качественият футбол е бонус.

Как ви се вижда Динамо сега в Шампионската лига и следите ли отбора?

– Следя, разбира се, че гледам всички мачове. Повече от фенска гледна точка, отколкото да навлизаме в по-задълбочени анализи. Самото влизане в групите на Шампионската лига е постижение. Има и шансове за излизане напролет. Всичко това е за гордост и удовлетворение на треньора Анте Чачич, на всички служители, на цялото семейство на Динамо.

И накрая, какво ви очаква в бъдеще, какъв е планът?

– Никога не съм правил дългосрочни планове във футбола, мисля, че това е много трудно постижимо в професията. Фокусиран съм изключително върху това къде съм в този момент, какво е пред мен сега и така вземам решения. Когато напуснах Хайдук, за да отида в Кипър, всички питаха зная ли къде отивам? Но кипърската лига е в голяма експанзия. Те имат голям брой клубове, които играят добре на високо ниво, а инвестициите също са сериозни. Същите въпроси се появиха към мен и когато избрах Ботев и България. Винаги имах своя път, вземах решения и в крайна сметка те се оказаха добри. Започнах от 4-та лига и стигнах до това ниво, т.е. като треньор на най-големите хърватски клубове. В момента съм фокусиран изключително върху Ботев и как да си свърша работата максимално добре и да постигна възможно най-добър резултат. Вярвам, че качествената работа ще бъде оценена.