130

Ивелин Попов е магистрална личност за българския футбол. Дългогодишен капитан на националния тим, станал шампион не само на България с Литекс, но и на най-голямата страна в света с екипа на Спартак Москва. Тъкмо когато много хора го бяха отписали след слабия престой в Левски, Попето рестартира своята кариера в Ботев Пд, където за отрицателно време се превърна в лидер и бе с основен принос за спечелването на Купата на България през 2024 г., солидното представяне в Европа, както и второто място на полусезона. Днес, на големия празник Ивановден, на който и самият Ивелин празнува, подкастът на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“ реши да ви направи подарък със страхотно интервю с трикратния носител на наградата „Футболист на годината“.

– Честит имен ден! На кого си кръстен?
– На никого, честно казано! Майка ми така си е решила и така ме е кръстила. Баща ми е Иван. Но Иван и Ивелин няма нещо конкретно общо, само няколко букви!

– Скоро стартира подготовката с Ботев! Ти здрав ли си, нахъсан ли си?
– Добре се чувствам! Да, нахъсан съм винаги. Много пъти съм казвал, че ако се загуби мотивацията, по-добре да не залъгваш хората. В перфектно здраве съм!

– Успя ли да си починеш по празниците?
– Да! Може би това ми е, откакто играя футбол, най-хубава почивка. Изцяло вкъщи, почивка, гледане на филми, хапване, кой каквото му се яде. Пълно разтоварване. Ако искаш излизаш, ако не искаш – не излизаш. Феноменална почивка.

– Кои филми гледахте?
– О, много! По „Нетфликс“ основно. Аз обичам политически филми да гледам. Сериали също. По-стари. „Операция сабя“, той е един сръбски. „Техеран“.

– „Сам вкъщи“ гледахте ли с децата?
– Е, да, първа, втора, даже не знаех, че има и пета серия. Скоро я даваха.

– Нека да си поговорим за ситуацията в Ботев Пд. Какво е положението в отбора след това, което се случи със Зингаревич?
– Имаше някаква неяснота. Но изчистиха абсолютни всички задължения към служители и футболисти. Това ми подсказва, че всичко ще бъде наред. Немалки суми са издръжката за един клуб на месец, знаете добре. Лагерът ни е подсигурен. Ще ходим в Турция, ще играем пет контроли. Най-важното е да се подготвим добре и да направим силна година, както беше през 2024 година.

– Сякаш с треньора Душан Керкез си паснахте отлично…
– С него имаме много добра комуникация. Той е пример как трябва да се държи един треньор на такъв клуб. Той винаги се изказва с уважение към своите колеги. Дори след загуба той има доблестта да стисне ръката на треньора на другия отбор. Това говори, че той разбира футбола, но и е еталон и пример за подражание.

– Смяташ ли, че проблемите със собственика може да се отразят на играта?
– На този етап не. Но аз забелязвам нещо друго, което като опитен човек, врял и кипял във футбола, малко ме притеснява. Има някои момчета, на които им изчитат договорите през лятото. А те са ключови фигури и помогнаха за това изграждане на клуба. Те с поведението и възпитанието си дърпат клуба, развиват го. Иска ми се ядрото да се запази. Трудно е на всеки 6 месеца да правиш нов отбор. През август 2023 година играехме по един начин, после по друг. След Нова година по съвсем различен. Надявам се да не се счупи тази химия. Знаете, че ключови състезатели 3-4 души, ако излязат от отбора, не е добре.

– Тук стигаме и до темата с честите смени на треньори…
– За мен това не е правилно. Мисля, че един треньор трябва да се остави да работи. Тук прекалено често се искат бързи резултати, успехи, гръмки победи и т.н. Какво ще стане? Ти имаш един материал, работиш 4-5 месеца. Ок, може да не постигнеш исканите резултати, тези които всички очакват. И идва друг треньор. После какво става? Футболистите се стягат, новият треньор е страхотен в очите им. 2-3 успешни мача правят, но после идват 2-3 загуби и тези, които не играят в мачовете първи почват да казват „Е, и тоя нищо не разбира“. И пак едно и също. Според мен трябва да се взимат колективни решения. Да има треньор, спортен директор, президент, вицепрезидент. Колективно да се одобрява даден футболист за взимане или продаване. И да се гледа как да се развива даден клуб. Аз бих направил така – има 17-18-годишни деца при мен. Правим задача с треньорите и с президента. Този 17-годишен да направи от 30 мача през сезона – 10 пълни. Като стане на 18, да направи 15. Като стане на 19 – 25. За три години това момче ще е направило вече 50 мача. Ако вече виждаш, че ти върши много работа, го форсираш още повече. Ако имаш двама такива, те ще имат 100-120 мача от 17 до 19-годишна възраст. Вече с тези 60 мача ще можеш да кажеш дали има психика, носи ли на напрежение. Лека, полека така може да ги изстреляш към чужбина. Там да направят хубави кариери. А когато започне залеза на кариерата им, да се върнат в клуба, който ги е подготвил, да се отблагодарят като помогнат на другите млади. Рецептата за мен е това. Друг е въпросът е, че всеки клуб трябва да направи така, че играчът да е доволен. За да може това момче да е благодарно.

– Ти благодарен ли си?
– Аз на всички съм благодарен, които са ми помогнали!

– Всеки отбор има лидер на терена, за Ботев Пд това си ти. Голяма отговорност носиш ти. Тежи ли ти понякога?
– Мотивира ме! На 37 години ти трябва да си пример не само на терена, но и извън него. Има много момчета на по 18-19 години. Синът ми е на 13. Те са 5-6 години по-големи от него. Аз трябва да покажа първо на тях, а след това и на сина ми. Лидерът не трябва да е човек, който ходи, обижда, кара се. А трябва да показва поведение. Примерно на тренировка имаме тичане. Треньорът дава три серии, а на мен ми казва да направя две. Аз обаче няма да направя две, правя си три. Важно е сърцето. Като идвах насам гледах. Всеки втори е от фитнеса – такъв „hard work“. „Hard work“ обаче сърчице на терена, ако няма, тоя „hard work“ е…

– Да те върна към есента. Направихте една много интересна серия резултати с 1:0. Случвало ли ти се е подобно нещо някога?
– Да, шампионският сезон със Спартак Москва. От 30 изиграни мача, 11-12 мача имахме с резултат 1:0. Но не поредни. Случи се така, че играем с отбор, който е изпаднал вече и го побеждаваме само с 1:0. Но да бъда реалисти, в много от тези мачове можехме да и да не победим. Тогава късметът ни се усмихна.

– Ето, щом един път си минал през такава серия от резултати и си ставал шампион, кой знае…
– Е, изоставаме с много точки от първия, но нищо не се знае.

– Борбата за второто място обаче е жестока. Делите си мястото с Левски и Черно море. Там ще е по-интересно…
– Да, там ще е по-интересно, дано Ботев да я спечели тази борба.

– Как виждаш конкуренцията?
– Лудогорец е с класа-две над всички останали. Но следващите отбори до 5-6 място са с много изравнени сили. И там малък детайл много често решава изхода.

– Да те върнем към периода в Левски! Когато записвахме това интервю, при „сините“ все още нямаше назначен треньор. Това нормално ли е?
– О, не е нормално. Имат си мажоритарен собственик. Поне така той се оповестява в медиите. Мисля, че той взима всички решения и отговорите трябва да се търсят най-вече от него, защото той е най-високо в пирамидата. Но не са нормални тези неща.

– Каза преди време, че ще платиш рождения ден на Станислав Генчев, ако той се задържи до края на сезона, отърва почерпката…
– Разбира се, то… аз го разбирам него, защото, това което той направи с Крумовград беше наистина много сериозен успех. След като му дойде това предложение, нормално да отиде да пробва това предизвикателство. За мен най-голямата му грешка бе, че може би в щаба му нямаше човек, какъвто има в екипа на Томаш. Говоря за Бащата. Човек, сериозен, с бели коси, така да се каже. Да се чуе неговата гледна точка. Но, ако погледнеш резултатите, може би, не знам дали в историята има друг такъв човек. След пет победи да го отстранят. Странно, нелогично. Пак ви казвам, странни са нещата там.

– Ти какво би казал на хората, които не са вярвали в теб, не са ти се доверявали достатъчно!
– Не го казвам, за да се похваля, но за последните 15 години… аз съм от 6 до 11 клас в школата на Левски. Няма такъв човек, който да е спечелил толкова много трофеи с клубните си отбори на индивидуално ниво и в националния отбор. Щом по този начин те постъпват с мен, значи нещата са меко казано объркани. Може да се види. Аз съм „Футболист на годината“, имам 90 мача за националния отбор, най-много мачове като капитан, да не ги изброяваме, но фактите са такива. Щом те постъпват така с мен, значи нещата са ясни.

– Боли ли те?
– Не, простил съм им и съм го пуснал това от себе си!

– Вече е в миналото?
– Абсолютно!

– Би ли се върнал на „Герена“, не като футболист, а като ръководител? Ти беше разкрил, че са ти казали, че в бъдеще така са те виждали.
– Да, така беше! Да отворим една скоба. Имаше хора от ръководството, които бяха против да си тръгвам. Боримиров, Тони Краус. Имаше и още един човек от ръководството. Но мажоритарният собственик и треньорът тогава Николай Костов с действията си показаха, че не ме желаят. Аз съм от тези – „Ако не те канят, недей да ходиш“. По живо, по здраво! До свидания! Дали се бих върнал? Не! Моето бъдеще е свързано с Ботев Пловдив! Имам още 6-7 месеца като футболист. Предстоят разговори дали ще продължа да играя. Има и други разговори за ръководител. Но сме се разбрали в края на март, април да седнем да изговорим по-обстойно нещата. На тези години да постигаш успехи е още по-сладко.

– А би ли работил като треньор?
– Да ви кажа, аз се записах на треньорския курс. Но на модулите трябваше да присъстваш. А някой път се падаха така, че от понеделник до сряда са те, а аз в четвъртък играя финал. А аз ако отсъствам три дни…

– Преди финала за Купата ли бяха?
– Да, имаше модули в процеса на подготовката. От дете знам, че ако изпуснеш два дни, ти трябват 10, за да наваксаш. А аз изпуснах доста. Във времето може би ще се явя. Но честно да ви кажа – не, че ги упреквам, но има неща в тези курсове, които не са ок. Има момчета, които ги изкараха, но все още никой не е старши-треньор. Този „А“ лиценз ти дава да си помощник в 55 държави, в „Б“ група да си старши-треньор и в „А“ група да си помощник. Но много от нещата са…

– Остарели, може би?
– Уж модерни, но… сега правихме тренировки. Примерно направил си квадрата 20 на 20 метра. И идва един с рулетката да мери. За мен футболът е усещане, отношение. Да усетиш футболиста. Мъри Стоилов знаете ли какво ми казваше. Отиваме на лагер и гледаме някой отбор – колчета, шапки, конуси, топки, потници, седем вида потници, топки за ръгби. А той казва: „Подготовка мога да ти изкарам с четири шапки и един чувал с топки“. Станимир Стоилов – виждате човекът, където отиде само успехи, суперлативи, победи. Докосва футболистите. И го прави с отношение.

– Да поговорим малко и за ЦСКА. След оттеглянето на Гриша Ганчев се получиха много сериозни трусове чисто игрово. Ти как виждаш нещата там?
– Там сега са събрани доста добри футболисти. В момента може би им липсват отборните действия. Накрая се видяха наченки на това, което иска да прави Томаш. Горе долу ми е ясно. Побеждавал е отбора, в който съм бил и го е правил с игра. Тук не говорим за късмет. И си личи, че това е игра, която му е в главата. И я практикува добре. Ще му трябва време обаче. Всеки треньор обича подготовките. Футболистите може би не толкова, но треньорите да, защото те тогава виждат много важни неща. Това време, което треньор и футболисти са заедно, около 20 дни. Така се сплотява колективът. Има много хубави емоции, закачки, когато ги преживяваш заедно, това едно сърце започва да бие по-силно. Мисля, че след Нова година нещата ще изглеждат доста по-добре.

– Ще ти липсва ли Гриша Ганчев в българския футбол?
– Мисля, че не само на мен ще липсва. Виждате в борбата, зае се там и какво прави човекът. До колкото знам за олимпиадата в САЩ се готвят за още по-сериозни успехи. И на 99% съм убеден, че ще ги постигнат. Той обича спорта, дава за спорта. Това го държи него. Спортът.

– Според теб ще се завърне ли някога във футбола?
– Смятам, че в близко бъдеще не. По-нататък може и да помага, но… Той е продал доста футболисти…

– А и създал…
– Продал, създал! Знае доста неща. Знам една история. Били са с Хари Реднап при трансфера на Светльо Тодоров в Портсмут. И Хари Реднап тогава му е казал: „Ти не си треньор, президент си. Но ми зададе толкова много въпроси за 1 час, а треньори, които са идвали при мен на специализация, не са ми задавали толкова въпроси.

– Добър, лош, той направи много за българския футбол…
– Да, съгласен съм! И доста футболисти създаде. Имаше при него дисциплина, наказания. Но като върнеш лентата назад, виждаш, че всичко е било за добро.

– Кога ти беше най-тежко при него?
– Точно като ме наложи Люпко Петрович. На 18 години и половина. Дебютът ми беше срещу Конелиано Герман за Купата на “Народна армия”. И после на реванша срещу Страсбург за Купата на УЕФА. И по думи на Люпко съм се справил много добре. 1-2 мача така още влизах по-малко. След това ме наложи. Девет мача изиграх. Мисля, че вкарах пет гола и няколко асистенции и вече си помислих, че съм Роналдиньо. И после ме приземи. Ходех по училищата да тренирам децата по физическо, купувах им торти, разхождаше ме от стадиона до неговата къща пеша. Подстригвал ме е гола глава. Не лично той, но ми е казвал: „Утре да виждам слънце“. Отиваш, подстригваш се. Тогава беше най-тежкия период. Между 18 и 19. Намали ми заплатата. Но ред и дисциплина, какво да правиш.

– Какво те мотивира да продължиш тогава?
– Може би вътрешно съм си казал: „Щом на 18 съм успял да отбележа голове, да играя срещу Страсбург, проблемът е в мен. Не мога да казвам този е виновен“. Той ме е взел, каза ми да заповядам в първия отбор на Литекс, знаете какви футболисти имаше тогава там. Дал ми е абсолютно всичко. И казваше: „Моето момче, като имаш пропуски и грешки в поведението, трябва да ги поправиш, за да можеш да продължиш“.

– Защо реши да започнеш с футбола още като дете?
– Ами аз съм от квартал „Разсадника“. Блокът ми е точно до 57-о училище. Брат ми играеше футбол. Тогава беше само футбол. Имам бегли спомени от 94-а година. Аз съм бил на 6 години. Излизахме пред блока на пейките. Играли сме двама на двама пред блока. Тогава беше само това. Сега го виждам това толкова малко това пространство, как сме играли пред блока, не знам. Тогава коли не минаваха. Тогава тези кофи кръглите ги слагахме за врати, играехме. Така започнах в Септември, реших да се запиша. От там всичко тръгна, мечтата на всяко дете.

– Но не винаги се получава…
– Трябва да имаш и късмет. Аз примерно за първи път на дискотека отидох на 18 години. Ходеха тогава по детски дискотеки другите. Но на мен в главата ми беше само футбол. Някой път си тръгвах от училище по-рано, за да направя две тренировки. Изкарах 3-4 часа, още е светло, отивах да тренирам с втората група. След това се прибирах, хвърлях чантата и излизах да ритам в квартала. След това вече се прибирах късно вечерта и гледах футбол, ако имаше кабелна де.

– А даваш ли съвети на по-младите играчи в Ботев Пд?
– Постоянно! Те са непрекъснато с мен. Това, което им казвам, е правилно. Първо казват, че това няма как да стане, а след това викат: Стана! И Минков, и Конте им дават съвети. Йонас Там също – той има 60 мача за националния тим на Естония. Повечето слушат.

– Каква е атмосферата в съблекалнята?
– Много треньори забраняват фолкмузиката в съблекалнята. Или балканската. С Душан Керкез сме си говорили, че това е нашата музика. Фолкът или чалгата какво ти пречи да излезеш и да победиш. Един път ние бяхме трима-четирима българи в нашия тим, а те само чужденци. Ние си слушахме балканската музика, те – тяхната си. Накрая ги бихме с 2:0. Доста от нещата в Ботев Пд са такива, каквито са били преди години. В Холандия, може и Ники Михайлов да питате, май-малките след тренировка чистят обувките. Това не е неуважение, а напротив – уважение. Нашите малки помагат на домакина. В чужбина бутат количките с багаж. След всеки мач се носи метла и лопата и се чисти съблекалнята. И няма значение дали е Нвачукву, или Акере, или че са звезди. Това важи за всички!

– Преди години обяви, че се отказваш от националния отбор. Ако сега те повикат какво би казал?
– Закъсня! Имаше един период след тежката контузия, 10 месеца не играх, тогава вътрешно исках да бъда национал. Не се свързаха хората с мен. След това опити не са правени. А и желание нямам, да бъда честен. Когато си изпуснал момента, като ти подскажат, вече не е същото. Няма смисъл!

– Ще успее ли Георги Иванoв да вдигне българския футбол?
– Да се надяваме. С малки крачки…, но за мен трябва обединение. Клубове, президент, телевизии. Всеки да си превъзмогне егото. Трябва да се вдигне посещаемостта по стадионите, да се продават футболисти, но за нормални пари, а не за 150-200 000 евро. Защото това не е трансфер. Трансфер е за поне 1 млн. евро. Да имаме самочувствието да си искаме парите на един път. А не на 4 пъти. И като дойде едно наказание от федерацията, ти накрая не си разбрал, че си продал някого.

– Каза, че си спрял месото. Ще разкриеш ли подробности за своя начин на хранене.
– Покрай празниците малко суджук си нарязах. Луканка също. Но пържоли, такъв тип месо, не ям. Покрай жена ми, която беше при д-р Емилова, доста лекции видя и изчете. Тя ми каза какво ти предизвиква месото, когато го ям. Тя каза да не го изключваме изцяло, но да е домашно. Така съм вече година и седем, осем месеца. В първите десет дни ми беше трудно, защото като футболист винаги ядохме месо с картофи и салата. Поинтересувах се кое е заместник на това, кое е заместник на другото. Например ям бургер с кладница. Така го правят, че не можеш да разбереш, че е гъба. Много от момчетата ми се смееха. Но сега и Николай Минков спря месото. Даниел Кайзер спря. Младите момчета започнаха да се ограничават. Така се възстановяваш по-добре. На 37 години трябва да следиш килограми. Така е и с алкохола. Той е много калоричен. Една чаша вино можеш да изпиеш в седмицата. Или на 2-3 дни. Алкохолът е много вреден, бич е за сърцето.

– За какво мечтаеш?
– Ботев Пд да е възможно най-високо в класирането. Предстои ни мач за Суперкупата на България, да я спечелим и да повторим успеха от 2024 г. и да вземем още една Купа на България. Вярвам, че ще успеем.