239

Естонският централен защитник Йонас Там пристигна в Ботев през лятото. 31-годишният национал се превърна в твърд титуляр при канарчетата. Той дойде като свободен агент, след като преди това бе част от румънския ФКСБ. Бранителят говори в родината си пред soccernet.ee.

Йонас, как се приспособи към новия си живот? Нова държава, нова среда…

– Бързо. Няма нищо ново. В смисъл, че е относително подобно на Румъния. Също толкова горещо. Всичко е наред.

Как се озова в пловдивския Ботев?

– През лятото се върнах в Естония. Бях свободен агент. Първоначално имаше много предложения от Румъния, включително топ отбори, но условията не бяха точно такива, каквито бих искал. Тогава спокойно изчаках да дойде предложение, с което бих се съгласил. И тогава най-накрая пристигна от България и отидох там.

Имаше ли други оферти от някъде другаде?

– Имаше и от доста интересни места. Получих много привлекателно предложение от Казахстан, но към него бих погледнал след време, когато съм по-стар. Но нямаше много места, където бих отишъл веднага. Такива варианти липсваха. В един момент, когато дойде тази България, решихме със семейството, че е моментът да приемем.

Вероятно е натежал и срокът на договора за 2 години, не само заплатата. Така ли бе?

– Да, точно така. Имаше и предложения от интересни места, но не и за контракт с такъв срок. За мен беше много важно да имам поне двугодишен договор, за да не се налага след няколко месеца да се местя някъде. Последните няколко години бяха такива, в които постоянно трябваше да го правя, защото контрактите ми бяха краткосрочни. Сега имам малко дете и не желая постоянно да сменям клубовете.

Остана ли горчив вкус от ФКСБ? За директора бе с най-добри показатели, но собственикът реши друго…

– Беше доста тъжно да си тръгна, защото от страна на феновете отношението към мен беше много добро. Треньорът и спортният директор искаха да остана. Но собственикът решава. В момента ФКСБ е първи в Румъния, но пък се провали в евротурнирите. Не съм се карал с никой. Просто собственикът искаше да доведе румънец на моето място в отбора за новия сезон. Иначе предишната кампания имах най-много игрови минути от всички в тима. Ако Джиджи Бекали е имал нещо против мен, просто нямаше да съм на терена. Все пак беше уникално преживяване. Щастлив съм, че бях в такъв голям клуб в моята кариера. Да играеш пред толкова много хора – рекордната публика за сезона беше 42 439 зрители. Букурещ е голям град, но няма значение къде отивах, навсякъде ме разпознаваха и беше много готино.

По-спокоен ли е животът в България към този момент?

– Твърдо! Пловдив е по-малък от Букурещ, но също е голям град. При това с много история.

Как се живее в град Пловдив, който беше и Европейска столица на културата?

– Някак по-различно и спокойно.

Не е толкова нервно, колкото беше в Букурещ

Красиви планини, природа. Всичко е тип-топ!

Смята се, че Ботев е трети по бюджет, как се справяте?

– Има много нови играчи, трябва да се работи по синхрона. Започнахме да печелим, но отборът е сравнително нов, така че е необходимо да тренираме здраво. Но всички възможности наистина са налице. Инфраструктурата наистина е много добра. Мисля, че е от най-добрите в България. Ще видим как ще се развие сезона.

Явно в този район на Европа има голямо текучество…

– Да, обикновено е така, че колкото повече пари има един клуб, толкова повече играчи сменя. Но мисля, че точно сега имаме екип и персонал, с които да продължим смело напред. В началото нещата бяха турболентни стигна се до смяна на треньора, назначен бе и нов спортен директор. Всичко се разви много бързо. Интересното е, че така стана и когато отидох в Букурещ – след седмица дойде нов наставник на ФКСБ. Това е нещо обичайно по тези места.

Комфортно ли е в Ботев и България?

– Да, от клуба се погрижиха – предоставиха ми жилище и кола. Апартаментът е много, много добър. Веднага ми бе осигурено всичко.

Стадионът също е нов…

– Да, отличен. Тренировъчната база също е много добра. Има мини-хотел, терении, включително с изкуствено покритие. Винаги са на отлично ниво. Разполагаме и с фитнес и всичко необходимо. Всичко е на високо ниво.

Какви са впечатленията ти от българското първенство?

– Стилът е малко по-различен, по-южен и техничен. Ние опитваме да задържаме топката, да не се огъваме при преса, да правим извеждащи подавания, но за всичко това е нужен добър синхрон, който трябва да постигнем.

През миналия сезон Ботев бе 10-и, а преди това взе бронз. Какви са целите ви сега?

– В момента минималната цел е седмо място, тъй като праща на бараж за квота за Лигата на конференциите. Тъй като имахме сравнително слаб старт, в момента сме си поставили такава задача.